В четвъртък се просълзих, щом видях че Кетанджи Браун Джаксън се разплака, когато Сенатът гласува да бъде върховен съдия на САЩ. Кетанджи не плачеше за себе си. Тя преживяваше вековната мъка на тъмнокожите – вечно подритвани и подценявани. Изведнъж, след толкова продължителна борба за равни права, именно тя получи възможността да бъде първата тъмнокожа жена, която ще е върховен съдия.
Струва ми се, че нито един от нас не може да се постави не нейното място. Колкото и да съчувстваме на онези, сблъскали се с дискриминация, няма как да влезем в техните обувки и да усетим какво е да бъдеш втора ръка човек, защото си с по-тъмна кожа. Още повече, когато знаеш, че прадедите ти са били продавани, разменяни като стока, защото не са бели.
Това е жестоко. Това е немислимо. Чел съм много книги за робството и така и не мога да проумея как е възможно да се е случвало. Мозъкът ми блокира, толкова мъка ми е непоносима…

Важно е, обаче, да подчертаваме, че Кетанджи Браун Джаксън бе избрана да е първата тъмнокожа жена-върховен съдия, защото е капацитет – изключителна подготвена и кадърна, та тя има повече опит като съдия от общо четирима действащи върховни съдии преди полагането им на клетва като върховни съдии.

Не искам да Ви развалям удоволствието, но не мога да споделя грозното поведение на републиканците спрямо Кетанджи Браун Джаксън. Първо, нека кажа, че само трима републиканци гласуваха за нея – Лиса Мурковски, Сюзън Колинс и Мит Ромни. Те заслужават уважение, защото не се страхуват да се борят с политическия тумор Доналд Тръмп, който наскоро показа ясно на кого служи /или пък от кого е държан с компромат/ като обяви Путин за гений, защото е признал сепаратистки републики.
Всички други републиканци се държаха отвратително. Неуважително напуснаха залата, когато демократите и Мурковски, Колинс и Ромни ръкоплясаха след избирането на Браун Джаксън за върховен съдия.

А двама републиканци буквално се изгавриха с Кетанджи – сенаторите Линдзи Греъм и Ранд Пол демонстративно се появиха без вратовръзки. Според правилата на Сената, сенатор без вратовръзка няма право да гласува от залата, затова те дадоха и гласа си против от предверие /Senate Cloakroom/. Пол също така умишлено, с половин час, се забави да гласува.

Така или иначе, тези провокации не попречиха на Кетанджи Браун Джаксън да бъде избрана, което е истински унищожително за душите на расистките републиканци. Тъжно ми е само за републиканския сенатор Тим Скот, който е чернокож, но също гласува против Кетанджи. Скот е умело използван от републиканците като знак, че те не са расисти, защото имат тъмнокож сенатор. Унизително е за един пост да продадеш кръвта си, историята си, това да подадеш ръка на посестрима по дискриминационна съдба, но личните избори затова са лични…

Лъжите как Браун Джаксън като съдия била снизходителна с педофили, разпространявани от републиканските сенатори Марша Блекбърн и Джош Хоули, не успяха да свършат работа и мнозинството американци подкрепя Кетанджи за върховен съдия!