Спомням си преди години как при спор около Истанбулската конвенция, на една позната, дето неразбрала за какво става въпрос, заядливо питаше „Ти кой пол си? Трети пол ли ще имаме?!“, ѝ рекох „Ами ни се вълнувам от коли, ни от спорт, ни от цици, явно съм джендър“. Та, горката, удар щеше да получи.
Винаги съм се дразнил, когато някой се опитва да налага какво трябва да обличаш или пък харесваш. Примерно „Момчетата се обличат в синьо, момичетата в розово“. Хм, като не харесвам нито синьо, нито розово, а оранжево – освен джендър, ко може да съм?! Друго е „Момчетата си играят с колички, момичетата с кукли“. Никога не съм играл ни с колички, ни с кукли. Обожавах плюшените играчки. Начи, пак опираме до джендър.
Тези смешни разбирания, за съжаление, продължават да витаят и когато човек порасне. Мине-не мине и някой ти дава съвети какво се очаквало да правиш. Е, повечето ми познати, особено роднини, знаят как обичам да се отяждам на подобни глупости, и не смеят да ме занимават, но говоря по принцип, като валидно за повечето хора.
Нещо, с което така и не мога да се примирят, познаващите ме е защо следя сапунени опери. Намират го за ненормално. Е, и аз мога да запитам как на някого му е интересно да наблюдава как 22 гонят някаква топка, но не го правя, защото проявявам разбиране. И дори уважавам талантите във футбола, макар че няма земна сила, а и извънземна, даже и джендърска сила, която да ме убеди да следя мачове.
Та не е ли тогава редно да проявяват уважение и онези, които не гледат сапунени опери, към колосите в тази сфера?! Редно е. Затова сега ще Ви запозная с две дами, които остават завинаги в историята на сапунените опери.
Първата, за съжаление, миналата неделя почина. Джун Браун си отиде на 95-годишна възраст. Тя бе родена на моята дата – 16 февруари. Превъплащаваше се повече от 30 години в ролята на Дот /Котън/ Бранинг в Ийстендърс. Толкова, толкова силна роля направи, че дори и през 2008 г. имаше специален епизод на сапунената опера, в който участваше само тя. Представете си нещо подобно на телевизионен моноспектакъл – разтърсващ монолог на Браун по отношение на екранния съпруг на Браун – Джим Бранинг, който е в болница, докато същевременно играещият образа актьор /Джон Бардон/ реално е в болница… Неописуемо е с каква болка Джун работи по този епизод, знаейки, че сякаш директно се обръща към борещия се Джон!
Героинята на Браун, Дот, участва в сюжетни линни, свързани с важни за обществото теми като евтаназията /вътрешната борба между вярата, че не трябва да се отнема живот, и помощта към страдащия/.
Джун е и актриса с позиция. На два пъти тя напуска сапунената опера, защото не е съгласна как е представяна героинята ѝ!
Да почива в мир!
***
Вчера пък, 8 април, се навършиха точно 40 години от първата поява на Кейт Линдер като Естер Валънтайн в Младите и неспокойните. Кейт, която работи като стюардеса, е трябвало да се покаже само в един епизод на шоуто, но след това е толкова харесана, че не само остава, но и днес е същинска легенда!
Пожелавам да е жива-здрава и да продължава да ни радва като Естер!
Тагове:
Желая приятна вечер и прекрасна неделя!