***
Вечер разхождайки се по затъмнената улица - очаквах отново да я срещна,
Вятърът се усилваше с всяка изминала минута...

***
Вечер той я завиваше,
а сутрин тя го отвиваше.

Тя чакаше той да й звънне... Гледаше телефона по 1000 пъти и се молеше...
Той не звънеше, тъй като се притесняваше, че ще тя ще го помисли за нахален...
Но времето не чакаше... То летеше...  И изведнъж ТЕ се превърнаха в двама старци-само...

 Чорапите скъсани бяха закачени на пирон върху камината...
 Очакваха някой да се сети за тях и да вземе игла и конец...
  Времето минаваше и никой не се сещаше... А дупките ставаха все по-големи...