Поисках да поговорим, гоних те....ти бягаш в друго измерение....опитвам се да те върна...макар и грубо дори...
....но ти изчезваш все повече от мен....
...загубваш се....

Хванали са ме любовните лапи...не ме пускат...бием се......моля им се...любовта като в кафез ме е заключила...ключът е в момичето, което харесвам...а аз...се чудя как да излезна...решетките на "кафеза" не са от метал да ги срежа, не са о...

Възседнах любовта...укротих я....в чувал я затворих....в сандък я заключих...
....радвам се...на какво...имам любовта....
...имам я...и какво....заключена....не мога да те ползвам...отключа ли те....ти ще отидеш при влюбените....

...няма никой...само хора без сърца...отдавна забравили любовта...
...вървят, падат, стават, преплитат се...и със сигурност се чудят...
..."БЕЗ СЪРЦЕ  МОЖЕ ЛИ ДА СИ ЧОВЕК?"...

Ще намериш ключа...мъничък,счупен на две-три места,но този ключ е специален...той не отваря врати...той отваря само сърца...
...чудиш се кое ли?!
....ТВОЕТО.