Обух твоите обувки и си мислих, че ще съм щастлив - но явно аз сгреших...
Препъвам се, препъвам.... и едвам по нос не падам....

Вървя към теб и не усещам болка.... Минават секунди, минути, часове... Усещам те....Все по-близо сме един до друг.... Но все не можем да се стигнем, защото ти винаги си една крачка пред мен. Винаги......

Търся те.. Под дърво и камък...
В пещери и гори...
Няма те.

Броя времето докато те срещна...
Ходя по улицата с ръце в джобовете и си търся броеницата...
Но намирам само "Аналгин" - ще го глътна, когато разбера, че си ме изоставила...

Тя е тук. Всички я чакахме, а какво ще стане оттук нататък?! Никой не знае. Всичко е въпрос на време.