Той се чуди как да ти привлече вниманието. Прави меко казано неловки комплименти. Върти се около теб, но май най-вече се върти около себе си, защото не желае да си отговори какъв е.

Това не е началото на романтична история за стеснително момче, което си „губи граматиката“, когато срещне своята възлюбена. Тези две-три изречения са събирателен образ на онези прикрити гейове, които хлътват по друго момче, но същевременно си въобразяват, че запазват пред света облика на 100% хетеросексуални. Тъжно е, когато човек е разполовен…Криеницата със себе си е възможно най-неприятното нещо, което може да се случи на някого. Ако отвътре навън не може да се изясниш, никога няма съумееш да постигнеш хармония, независимо от заобикалящата те среда.

Всъщност прикритите гейове, освен че не са истински щастливи, вършат често и друго – позволяват си да „похитят“ и жертва. Невинна жертва, която обикновено е влюбена в тях, вярва им безрезервно. Тази жена така и не получава шанс да опознае двустранните, споделени чувства, тъй като е мамена. В началото има секс, после и това няма, по обясними причини. Следва дете, за да бъдат изпълнени очакванията на обществото. Сетне идва и изневярата. Нерядко под формата на тайна връзка с друг прикрит гей. Това мизерно съществуване е могло да бъде избегнато, ако прикритият гей е имал силата да проведе откровен монолог, в който да си изясни от кой пол е привлечен и какъв живот копнее да живее.

Криенето, защото хомофобията, особено в България, е широка разпространена, не е билетче за закърпване на съвестта. Личностите умеят да направят достоен избор, да се борят за него, да понесат щети, но да запазят принципите си.
Миналата година, Карл Насиб – футболист, част от Националната футболна лига (NFL), обяви, че е хомосексуален. Двуметровият спортист надали се вписва в стереотипните представи за „мека китка“. Можеше ли да премълчи истината? Можеше, както много други. Но какъв смисъл има да го прави?! Това е той и иска да изрази същността си.

Промяната на предразсъдъците не настъпва автоматично. Изисква се много труд. Във връзка с Насиб, срещнах безброй коментари в Twitter от консервативни люде, негови фенове, които го поздравиха и обявиха, че се възхищават на смелостта му. Да, ако сме в Бруней или Афганистан, едно „излизане от килера“ може да е опасно, но в развиващите се демокрации, ние трябва да се стараем да се борим с всички онези задушаващи клишета, особено когато става въпрос за любов.

Ръководителят на щурмоваците на Хитлер, Ернст Рьом, не си е криел сексуалната ориентация. Заместникът му пък, Едмунд Хайнес, в Нощта на дългите ножове е заварен в леглото с друго момче. Разправата на Адолф с Рьом не е случайна, болезнено се е страхувал от него, тъй като последният не си е поплювал да го критикува. Самият факт да се опълчиш в онези времена на безкрайно овластения фюрер, доказва смелостта, в противовес с щампите как гейовете са страхливци.

Срещу хомофобията трябва да се изправят различните гейове – всеки със своята история, но с едно общо право: на щастие!