нито карантиран, 

разхождам се свободно в спомените си, докато у дома застопорен съм.

мечтая си за времето, когато заедно навън бяхме, а дори не го ценяхме.
може би, когато лошото отмине и нормалното възцари се - повечето ще забравят, ще си продължат навиците трайни да са обществено безхайни, но аз си обещавам да съхраня усещането неприятно и да зная “няма щастие безкрайно”, но и нещастието не трае вечно.