До момента живеех с илюзията, че на интровертите им е лесно да свикнат с извънредното положение. Обаче се чух с една позната по телефона и тя ми се заоплаква колко й е тежко да е по цял ден с останалите у дома и да няма време за себе си…

Замислих се как покрай тази епидемия всеки малко или много ще се постави на мястото на другия, ще влезе в обувките му, ще го приеме и разбере. Какво имам предвид:

– екстровертите ще се опознаят отблизо с домашния уют, холното диванче ще замени канапето в дискотеката, рано или късно ще се научат: салфетките са за масата, а не за пода на заведението.

– интровертите пък няма да могат да се изолират напълно: родата им ще щъка напред-назад, ще им надуват главите, ще се социализират доброволно, макар и с щипка недоволство.

Накрая като мине чудото – няма да се съдим едни други. Няма да се замисляме да определяме “Този е задръстен”, “Онзи е пропаднал”. Взаимно ще проумеем как сме различни, но и еднакви.

Плюс ще е и създаването на нови навици.

Излизащите играчи ще възприемат, че да си в къщи не е досадно, особено щом си с любимите хора. Неизлизащите чеда пък ще осъзнаят, че веселата компания не е задължително шумна и неприятна.

Заключение: в лошото има добро.