Вчера се прибирах към 22. Минавайки по една улица, от двор чух зловещ лай. Инстинктивно се обърнах и изтръпнах. Вратата бе широко отворена, а в тъмнината различих два страшни силуета, които не тичаха, а препускаха към мен. Окопитих се за секунда, дадох си сметка, че са огромни кучета и има реална опасност да ме изядат. Започнах да се отдалечавам с бавна стъпка, гледайки ги право в очите, което ги спря за около минута. След това повлякоха туловищата си пак към мен, показвайки зъбите си. Започнах да викам ясно и отчетливо „Не“, максимално опитвайки се да не издавам страха си. Беше ми трудно, тъй като имам познат, който буквално бе обезобразен след нападение на едно псе, а какво остава за три великана… Тъй като бяха свикнали с хора, „Не“-то им бе познато. Колкото и да се дразнеха, се спираха на място, когато го казвах. Огледах мястото. Осъзнах, че монтьорите от сервиза от мързел са решили да не приберат в прилежащото зелено пространство колите на клиентите си и „умно“ са оставили отвързани пазачи.

Имаше лъскав БМВ джип, зарязан за ремонт. Позиционирах се до него и го виждах като паник стая. А скочат срещу ми, а рипвам отгоре, пък не ми дреме ще надера ли бронята, ще вдлъбна ли покрива.
Изведнъж отнякъде се дотътри трето животно. Наобиколиха ме и зачакаха. Мине-не мине те стават, преместват се по-близо до мен, аз изкрещявам „Не“ и те пак лягат. Неусетно кръгът се стесни бая. Батерията ми бе почти на нула, жива душа не минаваше, а стратегията ми да прекося на по-пряко към дома ми щеше май да се окаже фатална.

Изневиделица до сервиза паркира кола на СОТ. Излязоха двама с фенери, оглеждат ме, гледат лошо. Явно ме бяха следили на камерите и са решили, че съм крадец. Разгониха кучетата. Аз рипнах от прикритието си. Тъкмо да им благодаря, те ме питаха за името ми. Ядосах се. И то сериозно. Рекох им, че по закона за частната охранителна дейност те първи са задължени да се легитимират. А сетне им обясних, че заради безотговорността на тези, които са ги наели, съм зъзнел тук и съм треперил. Единият тапир посочи наблизо минаваща котка и в опит за ирония попита и от нея ли ме е било шубе. Но пък когато аз им изнесох лекция за глобите и наказателната отговорност при инцидент с куче, станаха любезни и ме ескортираха извън обсега на песовете. Гарантираха, че ще говорят и със собственика. Те може и да не го направят, но аз ще го.

Всеки имащ голямо животно е длъжен да не поставя в риск околните. Защото аз реагирах що-годе адекватно и предотвратих с поведението си по-черен развой. Ами ако бе дете и то се бе затичало и съответно го бяха нападнали в гръб? Или лабилен човек, който вземе да получи инсулт в паниката си?
Това си е опит за убийство. И дори донякъде е предумишлен, защото отворената врата на двора е вид разрешение на кучето да ранява. То няма никаква вина. Пази територия и „стреля“ по невинни, но собственикът му зарежда куршума…