Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2020 23:44 - Последен (задочен) диалог
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 110 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 21.04.2020 23:45


Тема: „Скръбна вест“

Преподавател: гл. ас. д-р Марин Бодаков

Студент: Мимо-Гарсия Груев (Фак. №18118) 

Шести февруари 1952 година е изключително тъжен ден за навършващата 94-годишна възраст днес Елизабет II. Баща й, Джордж VI, умира след продължителна борба с рака на белия дроб. Вестта застига бъдещата кралица в Кения. Мъката й е споходена от конфузната ситуация да не разполага с черен тоалет и да не може да се покаже пред медиите поради неподходящото си за случая облекло.

Оттогава монарсите на Великобритания винаги пътуват с подготвени траурни дрехи в багажа.

За съжаление в ерата на войната за кликове уведомленията за нечия смърт също печелят рейтинг. Преди часове от този свят си отиде поетът Пейо Пантелеев. Медиите го разкъсаха. До този вторник глухи бяха за творбите му, но сега го „разфасоваха“ и му запродаваха паметта…

„ЗАЩО НИ РАЖДАШ ТАКИВА,

МАЙКО ЗЕМЬО —

грешни, слаби, тъмни и позорни,

защо орисваш ни на болка, унижение, падение

и мрак?!…

Защо ни раждаш такива, Майко — Земьо

и ни захвърляш един връз друг — пълни

с мъст, омерзение и гняв?!…

Защо сме вълци, Майко Земьо,

защо овци сме,

защо крадци сме —

насилници и противни на самите себе си,

защо ни раждаш сред море от благодат,

защо ни раждаш връз планини от злато,

защо ни раждаш в реки от мед,

а не ни покажеш пътя към изкуплението?…

Знаеш ли какво е това истина, милост,

състрадание, доброта?…

Знаеш ли какво е това Човещина?

А Свобода? Свободата какво е?…

Ако знаеш — научи ни, Майко Земьо, и

такива ни раждай!…

Иначе, защо трябва да сме живи?…“

Пейо Пантелеев, из непубликуваната му книга

Така или иначе всеки някога заспива вечно. Е, колкото по-късно – толкова по-добре. И задължително да не е насилствено отнет дъхът му! На Милен Цветков например не му се загиваше „между ламарини“, ала на лекето малко му е било пи*лето…

За мен създаването на нечий некролог е изкуство. Запечатваш последен (задочен) диалог между отишлия си и близките му. Разбира се, „жалейките“ по дърветата не са жалейки, а формалност. Тъй грозно е да се препечатват едни и същи текстове за различни покойници. По калъп ги уж изпращаме, докато наследниците потриват ръчички за наследството. Отвратително е!
Истинският некролог не е на бял лист с черни букви, размазана снимка, копирана от личната карта…
Истинският некролог е визитка кои сме били и били ли сме. Ако ни оценят колеги, приятели, деца, внуци – били сме.

Избрах да направя бъдещ некролог на Исабел Алиенде, но инак си мечтая да е жива много, много, много дълго още и да е твори, да твори, да твори!
Представих си го по следния начин:
– снимка на Голдън Гейт Бридж, емблемата на Калифорния, където е настоящото местожителство на Алиенде.
– игриво прикрепено изображение на капсулата, с която спасиха миньорите от затрупаната мина „Сан Хосе“ през 2010 година. Алиенде е родена в Чили.
– препратката към мината не е случайна. 33-ма бяха миньорите, 33 е Христовата възраст, а Исабел често намира упование във вярата.
– снимка с дъщеря й Паула, която умира едва на 29, но Алиенде превъзмогва болката в желанието си да помага на читателите си.
– неин цитат „Искам да изживея един епичен живот!“, защото Алиенде не живее един живот, а много животи. Тя живее животите на всички, на които е вдъхнала надежда през годините.

image




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


1. didojor - Подкрепям Духа ти да...
22.04.2020 09:08
"се паентиш". В този пост си намесил и друг свой преподавател, за който, в поста, не става ясно каква е заслугата му да участва. По твое желание!?… "Паентенето", знаеш, е доста сложен и изискващ процес. Напомням ти, само... Дерзай и внимателно и ... отговорно...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1028670
Постинги: 1227
Коментари: 1079
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930