Преподавател: Надя Обретенова
Студент: Мимо-Гарсия Груев (Фак. №18118)
Ако организираме анонимна анкета – ще осъзнаем, че мнозинството родители подкрепят възпитанието чрез сила. За тях то е единствената възможност да се справят с наследниците си и „да ги вкарат в правилния път“.
Детето прекалява с компютъра – изключваме рутера.
Детето изкарва двойки – забраняваме му да излиза.
Детето не ни слуша – крещим истерично и му дърпаме ушите.
В момента нямаме право да седим по парковете, но когато ни бъде разрешено си направете един прост експеримент. Седнете в близост до детска площадка и докато се препичате наблюдавайте реакциите на майките и бащите спрямо отрочетата им.
Възрастните трайно неглижират рожбите си. Приказват си сладко със съседки или си чатят по телефона. Децата изведнъж започват да се бунтуват срещу несправедливостта да нямат реален контакт с близките си и в търсене на внимание вършат пакости или се тръшкат до припадък.
Недосетливите им гледачи изпадат в ярост, беснеят и накрая налагат малолетните трибуквия.
Фактът, че имаме поговорка „Бий дупе, за да не биеш дупище“ е показателен. Поколения след поколение след поколение съзира в здравата десница и показалката единствен път за изграждането на образцови чавдарчета и пионерчета.
„Никакви леворъки, обратни на реда и нормалността деца!“ е бил девизът на училищата преди промяната.
Изречението „Кон се дресира с камшик, младеж с колан“ е присъствало на титулната страница на народния „сборник“ със съвети към сдобилите се с бебе.
Сега не е по-различно. Просто се дискутира малко повече за домашното насилие. Чува се за него, но все още не се говори открито за този проблем.
Да, има деца със синини. Да, има деца, които се свиват, ако им подадеш ръка за здрависване. Да, има деца, които стават агресивни, защото растат в среда на агресори. Ала към тях се подхожда с мълчание и притеснение да не би случайно да се наложи някоя заспала чиновничка да трябва да си свърши работата, за която й плащаме.
Сбиването между ученици в училище не се разследва. То се прикрива, за да не се провокира негативна реклама. А и шамарите и юмруците са тест колко процентов мъж си. Кой баща няма да се гордее, ако момчето му се върна с разкървен нос, ама изпочупил пръстите на по-големия батко?
У нас се толерира насилието. Мутрите са на пиедестал. Не следя спортове, но все пак да сте чували в България да има интерес към по-интелектуални занимания като шах, като голф, като плуване? Те не са масови и популярни. Но виж футбол и мелета по трибуните, бокс и мелета в залите са ТОП.
Няма адекватни мерки при доказано насилие в образованието. Учителите не алармират, директорите прикриват, родителите великодушно свиват рамене, а обществеността дори и не разбира често.
А и боят в училище не е вече обикновен бой. Метални боксове, палки, ножове влизат на арената на саморазправата за гаджета или накърнено его.
В конкретния случай имаме страхлив побойник, който се закача с по-малки от него. Отива с авери, които да му пазят гърба, причаква жертвата си и я налага. Тоест няма и чест двете момчета да бъдат равнопоставени в боя. Единият е мерзавец, водач на организирана престъпна и за малко смъртоносна група.
Реакцията на ръководството е в известна степен предизвестено инфантилна. Да, директорката признава, че нямат достатъчно права, за да се справят с непълнолетните потисници /БНТ/. Ала е нагла при интервюто в БТВ и като с лицата с опашката се опитва да се оневини. Макар всяко школо се бори за рейтинг и подобен скандал да руши имиджа му – бягането от отговорност, невикането на линейка е можело да доведе до фатални последици.
Монолозите на представители на РУО-София са изнервящи зрителите. Нормите, предписанията, препоръките са за лъскавите кабинети, но запазването на здравето и живота на учениците е основна цел на всички ни.
Считам, че директор е длъжен да защити поверените му, дори с риск да извърши някакво административно нарушение. Родителите свидетелстват, че побойникът има куп провинения зад гърба си и това е поредното му злодеяние, но е закрилян за „едното име красно“ на 38-мо „Васил Априлов“.
За да се потвърди българската действителност „всяко чудо за три дни“ виновни няма. „Този да каже дали еди-кой си има вина“, „Този ще каже дали еди-кой си има вина, ако онзи се допита до този дали еди-кой си има вина“.
Репортажите са откровена загуба на време. Решение няма, а микрофоните биват изключени, кабелите навити, камерите угасени. А трябва да са там, на терен и да притискат криещите се.
Какво значи, че директорката не дига? Жоро Игнатов от „Съдебен спор“ как намира анонимните, а известните, на държавен бюджет, остават в сенките? Ако трябва репортерът ще спи пред входа на училището, но ще залови неотговарящата.
Отделно 2-3 минути в БНТ, 14-15 минути по БТВ за предумишлен опит за убийство? Явно не е съществено… Разтягането на политически локуми в сутрешните блокове на националните медии понякога надхвърля половин час, ама там някакво си дете, там някакво си сбиване, не е важно…
За интервютата на втръснали муцуни – 60 минути, 70 минути, 80 минути. За бъдещето детско – „Минута е много“…
Изобщо най-добре ще да беше тази тема да не се и загатва. А така ни в клин, ни в ръкав остава да витае във въздуха. Честно не мога да се сетя на конкретната дата на репортажите какво друго е запълвало телевизионната програма. Не е било за пренебрегване след като драматичните сериали „38-мо ОУ“ имаха толкова кратко съществуване.
Да, в този си вид двата материала бяха като трейлър на заплетен филм. Пребити деца, ревящи майки, изпарили се директорки, нито един отговор. По-евтина версия на „Под прикритие“… Току виж младежите се окажат тайни агенти, внедрени в клас. Или пък „Къде е Маги?“ става „Къде е директорката?“.
Абе нали поне детето оцеля и нямаме на дневен ред и погребение… Останалото е медийна трагичност. Свикнали сме с нея.
Тагове:
Инак "МИМОГАРСИА" не ме обижда. Само дето се пише накрая с "Я". Пък и не виждам лошо да стават хората като мен :D ще е зле, ако стават като ... Вие си кажете... Вас?
Спокойна вечер!
