Близо 18 години изминаха от излъчването на първото издание на Big Brother в България. Тогава всички бяхме превъзбудени – и публика, и участници, а и продуценти. Това бе нещо ново, буквално нов тип телевизия, ново изживяване. Спомням си, че нямаше роднина, нямаше съсед, с когото да не размениш по някое изречение за поредния епизод. Обикновеността на тогавашното първо издание – и откъм семпло обзавеждане, и откъм липса на мащабност на декорите, изобщо не се забелязваше. Всички бяхме потопени във феномена риалити. Копнеехме за още и още, та се обособи и специален канал, предаващ 24/7 какво се случва в Къщата.

Къщата, за мен, е метафора на затвор, породен от собствени илюзии, в случая желанието за бърза печалба (наградата от 200,000 лв. към 2004 г. може би е била сякаш половин милион днес). Самото преживяване е като съкратен вариант (макар да продължаваше по горе-долу 100 дни) на пропадането в бездната на залаганията. „Още само веднъж“ ще заложим – а.к.а. ще се подчиним на Големия брат, „още само веднъж“ ще се пробваме на ротативката – a.k.a. ще влезем в капана на сценаристите, „още само веднъж“ ще хвърлим заровете – a.k.a. ще се унижим пред цяла България.

Да си първи има своите плюсове, но не и когато излагането е ежедневие. Иконични станаха някои от образите на тогавашния Биг Брадър, даже се използваха за характеризиране на конкретно поведение. Освен това, обаче, те отвориха онзи дебат – най-вече вътрешен, личен, има ли цена човек. За колко е готов да си извади мръсните гащи на показ. Оказа се за николко. Стига само да му се обещае, че е възможно да получи нещо накрая…

Днес Биг Брадър и да дебютираше не би предизвикал подобен фурор. Защото днес в социалните мрежи съвсем безплатно голотата и низостта се демонстрират. С тях се парадира! Нито един формат днес не би могъл да надвие над реалността, която е меко казано трагична.

Така или иначе Биг Брадър трябва да се помни. Това е един от най-добрите експерименти в историята. Не само българският вариант, целият световен формат. През очите на Големия брат проследявахме характери, поведение, избледняване на фалша в течение на времето, изчезване на „грима“, изпъкване на прикриваните гримаси. Няма скрито-покрито. Тоест има в началото, но няма как да се задържи до края. Пропукват се самоналожените опити за игра!

Тази вечер гледах в Малък градски театър ЗАД КАНАЛА спектакъла на Неда Соколовска „Очите на милиони“, който представлява игра върху самата игра Биг Брадър. Така не съм се смял отдавна. Актьорите играят блестящо, не осмиват образите, а напротив защитават ги, защото всеки си има своте причини да търси славата, да търси доказването, че заслужава наградата. Освен това всеки един от 12-те клетници в първия сезон заслужава уважение заради смелостта да се направи крачката към непознатото.
Между смеха се замислих за обещанията, които получаваме и заради които навлизаме понякога в „калта“, а накрая дори благодаря не получаваме. Играчите биват изиграни. Това е принцип, който се е превърнал май в аксиома.

Препоръчвам да гледате това представление (https://zadkanala.bg/spektakli/govori-bg-bradyr). То ни учи да не влизаме в чужди схеми, особено ако и предлагащият ни да се впуснем в тях няма представа с какво се захваща.

П.П.: Когато си купувах билета вчера, помолих касиерката да ми избере хубаво място. Изведнъж поглеждам – втори ред, 16-то място. Другата седмица – на 16-ти февруари /сиреч 2 месец/ съм рожденик. Няма случайни неща.