С теб част от мен завинаги умря - 
сурово, брулено от зимен вятър,
докато остане без листо,
дървото в дебрите на моя мозък,
що гъмжи от изневяри сто,
никога не ще наметне пролетна премяна
от зеленина отново.

Заливът, параклисът, огнището и селската пътека
подло предали са от старото доброжелателство,
а ново, даже и да исках,
никъде не бих намерил в ничие приятелство.

Остарях за ден, пораснал, но лишен от слово.
Обаче спомените в паметта остават -
Те пазят простата сърдечност, щедростта ти, в дар
и оцеляват с достопочтенната ти чест,
във дружбата ни стара, с рана.

Мои някога, по тях копнял преди,
сега животът ми чрез тях отново се обогатява.
Дори е трудно да се прецени
коя от двете части в себе си запазих:
това ли, дето в мен остана,
или което ти от мен ограби и намразих...

Превод от английски: Искра Пенчева