
Прочетен: 514 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2024 09:43


Снощи за пореден път си дадох сметка как всяко умение е важно и макар да нямаме интерес в дадена област, то не пречи да сме информирани.
Вчера се захванах да си правя билката за гастро-езофагеалния рефлукс. Включих котлона, поставих тенджерата и зачаках да водата да заври.
След известен период установих, че съмнително прекалено много отнема и поставих пръст във водата.
СТУДЕНА.
Тогава обърнах внимание, че въобще нищо по печката не свети. Знак, че не работи.
Проверих щепсела - включен.
Разходих се до електрическото табло, паднал бушон.
ВДИГНАХ ГО.
Върнах се при печката - пак нищо. Извадих щепсела и реших да пробвам в друг контакт. Тогава буквално пламък се разнесе около ръката ми и настана тъмнина - бяха паднали всичките бушони.
Радвах се, че не ми пострада ръката или по-лошо - да ме хване ток.
Продължих с опитите, вече при изключени бушони.
Издирих разклонител и го включих в съвсем трети контакт. Включих после бушоните и отдалеч наблюдавах резултата - поредно падане на бушоните и окончателно даване на сметка, че печката е проблемът.
Сега се затърсих по онлайн магазини за нова такава, ала се и замислих, че едно време дядо ми, Бог да го прости, като искаше да ми покаже за боравенето с фазомер и за взаимодействието с електричеството, аз не проявявах желание.
Ха сега - добре, че поне не ме тресна някой токов удар…
"В памет на Мимо" в който да кажа, че може би съм бил малко жесток към теб, а някой твой защитник да ме обвини че съм морален убиец и със своите писания съм направил неизправност на твоята печка.
Льош ток. Важното, че е си жив и ще продължиш да ни радваш с нелепиците си.
Но важното е, че си се разминал с големия дявол!
А и токът като удари, не винаги убива, така че споко.
