Изкуствено предизвикваното напрежение от страна на Русия по отношение на Украйна не е случайно. Първо, някак трябва да се оправдават огромните финансови инжекции на федерацията в оръжейната сфера, на фона на обедняващи руснаци. Второ, недоволството към Путин и властта остава на заден план, когато има някакъв измислен враг и нацията неминуемо се подвежда и обединява, заставайки зад решенията на управляващите. Аналогично, в едно семейство може да има постоянни кавги, но при наличието на външен дразнител, например някой съсед, мини конфликтите биват временно забравени, за да може всички да бъдат отпор на общия проблем.
Разбира се, от тази фабрикувана бъркотия, може да се поучим, а именно да внимаваме, защото руснаците са владетели на пропагандата. Чини ми се, че Гьобелс е отдавна надминат. Всъщност ние, цялото общество, колективно позволяваме Русия да се представя за добра!
Когато виждам младежи да споделят величаещи статуси за ужасяващия строй между 1945 и 1989 г., се питам имат ли близки, които са им обяснявали какво е било онова време?! Тези деца са поколение, което не е на „ти“ с историята, което води да хвалят диктатурата! Те биха мигали на парцали, ако им зададете въпрос какво е ДОН или ДОР! Нито ще знаят нещичко за оперативните наблюдения, нито за разработките. Също така не са си направили труда да прочетат едно досие, да проследят как хората са били следени, репресирани, някои пращани в лагери… Ами какво да говорим за всички онези, като моето семейство, чиито имоти бяха експроприирани?! Частна, законно придобита собственост, отнета в полза на държавата-слугиня на руския режим!
Българското правителство трябва да въведе сериозно обучение за онова време, както и за сегашната Русия, където през сеене на омраза срещу хомосексуалните, се замаскират корупционни скандали, саморазправа с политически опоненти и инакомислещи!
Непрестанно анализатори, платени познайте от кого, говорят как всички българи били русофили. Байганьовците може би – как не! Този тип хора се делят на два вида. Едните, живелите през строя. Как да не са доволни, когато са доведени от села и паланки и са настанени в домовете на ограбени от държавата семейства! Идват комунистите и настаняват в жилището на семейство Иванови, в хола им семейство Петрови, в детската – семейство Георгиеви, а самите Иванови са принудени да се вместят в спалнята и да ползват обща кухня с Петрови и Георгиеви. Безобразие!
Ами чувството, че непрекъснато някой може да те предаде – какво си помислил, какво си казал! Срамота!
Вторият вид байганьовци са онези, които не се борят в демократичния строй да успяват с труда си, а са готови да продадат свободата си (на мисълта; на словото) в замяна на мизерна заплата в някой завод.
Милеещите по онова време трябва да бъдат изпратени с еднопосочен билет в Северна Корея, с черен печат за връщане в нормалния свят. Все пак, имат възможност да живеят, както пропагандират, че е прекрасно, нали? Няма нужда да ги съжаляваме при другаря Ким.
Руските кукловоди, обаче, си правят сметка без кръчмар, по отношение на България. Тук има определени специфики. Значи българите декларативно са против домашното насилие, в действителност статистически всяка четвърта жена е жертва. Българите също така декларативно са и вярващи, но не са, освен ако не броим преяждането по Коледа и Великден. По същия начин българите декларативно са и русофили, но не защото толкова препират за Сибир, а просто са недоволни от неравенствата между тях и останалите европейски народи, с които се сравняват. Естествено, те не отчитат, че 45-те мрачни години, както и последващите пребоядисани комунисти-управляващи, имат пръст в това да сме толкова изостанали. Не, те се дразнят, че ходят и слугуват на чужденците, слънчасвайки по полетата, изсипвайки се по строежите и бършейки задниците на западни старци. Иронично е, но вярно: те отиват да работят в държави от Европейския съюз, но същевременно го презират и гласуват за партии, призоваващи да го напуснем. Нонсенс! Така или иначе, ако пред тях седи дилемата да могат да пътуват свободно из ЕС или не – ще дадат заден веднага, тъй като на думи всичко е лесно, на действия – не.
Ако преди 32 г. не бяхме напуснали губернията Русия, сега пък щяха нея да я презират и да бленуват за запада.
Човек мечтае за това, което няма, особено когато не живее добре.
Другото заради което Русия не е приложим модел за България е, че ние тук обичаме не само свободата и слободията, ами си падаме и малко анархисти. Категорично и аз съм против лицевите парцали и зелените сертификати, но „секи сам си преценя“ е доказателство, че българинът може и да публикува мемета с Путин или да споделя кпипчета, където гълъб го заобикаля, но няма желание да има бащица.
Самият факт, че след Сакскобургготски и Борисов, на модела бащица бе подложен крак от избирателите, е доказателство, че не желаем някой да ни философства и да ни потупва по главицата.
Русия да си гледа своята държава, а у нас е време да се заемам с важните неща. Едно от тях е образованието, което вместо да се занимава с триъгълници, трябва да разширява кръгозора. А че без ЕС и НАТО не можем е ясно на всеки, който има акъл и не му е платено да русофилничи.
И моля, ама много моля, да не ми слагат тези тролове знак на равенство между против инвазия в Русия сме и подкрепяме Степан Бандера. Бандера може да е бил против СССР, но е прегръщал идеите на хитлеризма. Е, някои не одобряваме нито съветския съюз, нито райрха. Даже намираме много общи черти между тях. Аз, например, не виждам разлика между вкарването в лагери и преследването на инакомислещи!
Тагове:
