Този битов пример може би Ви се струва елементарен, но не е. Опитвам се простичко да обясня ситуацията в Русия към този момент. Да приемем, че Федерацията е една огромна баня. Имаме една мъничка капка, ще я наречем „Михаил Ходорковски“, който в началото на века се опита да алармира за ширещата се корупция. Политическите майстори успяха да я запушат бързо като го заточиха в Сибир. Измина време, появи се нова капка, по-трудна за овладяване – групата „Пуси Райът“. Тя също бе възпряна чрез затвор. Да, ала скоро вир „Алексей Навални“ шурна. Слагат се слугински медийни кофи отдолу, опитват се разкритията за злоупотреби, палати да бъдат овладени, ама неуспешно. Безброй арести и условни присъди за тази „нагла“ гигантска локва не я узаптиха, отровата не я прекърши… Новият опит за запушване на устата на реката „Навални“? Промяна на маршрута на самолета на Алексей, бърз и неадекватен съдебен процес в полицейски арест и за финал зазиждане зад решетките.
Добре, но ще спре ли това наводненията в русская баня? Разбира се, че НЕ. Напротив. Скоро ще следва море от възмущение, а после и океан от бунтове…

Многократно съм писал за диктаторските силови режими по света. Рано или късно, винаги идва техният край. В Зимбабве владетелят Мугабе пилееше за мащабни партита за 90-годишния му рожден, пък почина на инвалидната количка, свален от „престола“ и забравен.
Алжирецът Бутефлика с камъни щяха да го убият като поиска нов мандат, а е вече жив труп.
Има безброй, безброй примери. Каквото и сила да се прилага (физическа или манипулационна през медиите) финалът на недемократичните владетели е предизвестен.

По две причини:

първо, обществата вече не живеят зад желязна завеса и с два клика на смартфоните си могат да опознаят как се живее на запад. Естествено, блокиране на социални мрежи, интернет има, но винаги има варианти за избягване от цензурата.

Второ, вече няма осигурен стандарт на някакво що-годе нормално съществуване, докато приближените на властта олигарси крадат като за олимпийски рекорди. Преди патрициите (елитът) са забогатявали безобразно също, докато плебсът (средната класа) е бачкала, но сега последните все повече биват превръщани в роби, които нямат възможност за достоен жизнен път, което коренно различно променя правилата и търпимостта драстично намалява.

Лидерите се опитват да забавят неизбежното, но това води до жертви. Наблюдаваме протестите в подкрепа на Навални. Малтретирането на неговите привърженици е отвратително! Последователните слагания на белезници на негови роднини и колеги издава страха на властта от задаващата се вълна на народно недоволство.

В последните няколко седмици си направих труда да погледам и почета малко повече интервюта. Превивах се от смях, когато съзирах как знайни и незнайни кандидати за изборите на 4-ти април избягват един единствен неудобен въпрос… Същински спектакъл – въртят си главите, кършат ръцете, поизпотяват се, хънкат-мънкат и се опитват да избягат от темата, а често ми се вижда, че им се ще и от студиата да се изпарят, ала телепортацията си остава в полето на фантастиката, та нямат късмет.

Какво толкова ги притеснява?
Ами нещо, което не би трябвало да затрудни и първокласник: да отговори с „Да“ или „Не“. Примерно детето ще си каже гладно или не е, а политиците е хубаво да уточнят какво им е мнението за случващото се около Навални. Не се изискват някакви специални познания, а единствено позиция.

Да, обаче те не смеят. Уж са различни абревиатури със самостоятелна програма, но по това адски си приличат – да шикалкавят около Алексей.

Най-жалки са ми част от опозиционните сили. Те се биха кой да открадне спонтанния протест на завърналите се от чужбина младежи това лято, но в момента се измъкват с тезата, че насилието в Русия срещу излезлите по улиците е заради неспазването на законите. Тук, у нас, има само уведомителен режим при шествията, но също не се подаваха такива заявление или поне не в първите дни. В Беларус също нямаха позволение, но за там имаха смелост да осъдят Лукашенко.

Доста от тях вместо да отговорят директно, започват да носят от 100 стомни вода как у нас управляващите били същите. Хе-хе. Каква наглост! Наследниците на кървавите комунисти, изпращали невинни да ги ядат прасетата, нагло си измислят, за да не загубят благословията на господарите си. Правят-струват, кротуват, за да не стъпят накриво и да ядосат пожизнения владетел Путин.

Разбира се, нашата власт също няма топките като другите европейски ръководители да осъди категорично репресиите спрямо отровения и измъчван Навални, но поне прави някакви крачки в тази посока. Адмирации!

Всички се водят от интересите си. И не става въпрос само за изгодите, които имат от/с режима, а и заради настроението на избирателите. Мнозинството продължава да живее в илюзията как сме „братя“ с руснаците и колко чудно се живее там…

Никой не се замисля защо тогава децата на олигарсите са по Запада? А и къде бихме били днес, ако не прекарахме 45 години под един смазващ ботуш. За 30 години преход дори националното достойнство не успяхме да си върнем обратно…

Накрая завършвам със следното: надявам се, че за всички ни човешкият живот е безценен. Тогава е добре да се случи безкръвен трансфер на диктатурите към реална демокрация. Важно е и Запад и Изток да възстановят разговорите помежду си и да се стартира стопляне на взаимоотношенията. Икономическата криза, в която сме всички, няма да бъде изцерена нито по-лесно, нито по-бързо, докато непрекъснато има рестрикции помежду ни. Отделно наказването на Русия всъщност удря по редовия руснак, което дава козове в ръцете на проправителствените журналисти да опяват как русофобията властва. Това разделя и е опасно!