Мечтаех си, Пролет, в последните месеци час по-скоро при нас да огрееш - към живот да възвърнеш дърветата с оклюмали клони, небето притъмняло от сняг и дъжд, душите човешки, сковани от студ... 

Може би позабравила си общия блян, нека ти го припомня с няколко думи - Копнеем за теб! Ти си като свещичка, запалваща искра във всяка душа... Олекват ни тегобите, пламък заиграва в очите ни, ставаме по-топли и по-добри...

И така до есенните дни...

Пролет
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

И близо 80 години стихотворението не е загубило актуалноста си.

И след 80 ще е все така актуално!!! :-)