Постинг
14.06.2018 21:06 -
КОИ СМЕ НИЕ, ЧЕ ДА СЪДИМ?
Имате ли някакъв тик? Аз - да. Без да се усещам смръквам с нос. Досадно и глупаво, но не мога да се отърва.
Вярно, ако се заставя, ще успея. НО има хора като страдащите от Синдром на Турет, които не могат - болестта представлява набор от двигателни и речеви тикове, започващи в детството и продължаващи до смъртта...
Днес гледах един от НАЙ-СМИСЛЕНИТЕ филми - Hichki / Хълцане. За двата часа продукция, заклевам се - ревах, както от години не съм го правил.
Историята накратко е как една млада жена със Синдрома на Турет се опитва да се впише в свят, в който подигравката и унижаването на другите са белег за превъзходство и успех.
Нейната мечта да бъде учителка е възпирана от предразсъдъците на директорите, които от една страна пропагандират толерантност, но от друга не приемат различното, защото се плашат.
Под различното имам предвид, разбира се, и различната социална класа...
Та Жената най-накрая получава мечтаната работа, но не заради качествата си, а поради факта, че никой не иска да се занимава с 9 "Д". В него са всички бедни деца, които от начало са се опитвали да се впишат сред връстниците си, но след продължителни намеци и подмятания, се бунтуват срещу Системата, опитваща се да ги отхвърли и върне в гетото.
Та Нена, макар и страдаща от коварната болест, приема да бъде класна на клас, съставен от тъжни деца, неприемани без да имат вина за финансовото състояние на родителите си. Самата Нена е жертва на Системата - гонена е от 12 училище заради тиковете си... Нена е единствената способна да ги разбера и не - не да ги съжали, а да ги подкрепи!
ФИЛМЪТ е истински шедьовър и няма да Ви остави и за миг равнодушни. Повярвайте - на всяка минута ще се сещате за случаи, когато сте се отнасяли с пренебрежение към някого и ще се питате "ЗАЩО?".
Да, едни са бели, други черни, трети - бедни, четвърти - дебели, но това не ни дава право да слагаме хората в рамки и да ги съдим...
Естествено, плаках не само заради филма, но и заради собствените си грешки - че съм си позволявал да съдя и да се мисля за повече от някой друг заради по-хубавата работа, заради по-хубавата дреха, заради по-хубавото есе... А всъщност това са безсмислени неща, без съдържание, ако чрез действията си - накърняваш нечие достойнство!
Няма да забравя и да СИ простя как преди години една съученичка ме нагруби - не помня нейната обида, но си спомням и се срамувам от собствения си нетактичен и злобен отговор, в опит да й върна и да я нагрубя - казах й следното "И все пак ти работиш в кафене, а аз в радио студио, нали?!".
ДА, бил съм дете. ДА, казал съм го под афект. Това са тъпи оправдания. "Казана дума - хвърлен камък" е принцип-закон!
КОИ СМЕ НИЕ, ЧЕ ДА СЪДИМ ДРУГИТЕ?! Кои?! Ок, може да имаме повече, може да сме по-красиви, по-умни, по-способни, по-богати, по-пътуващи, по-притежаващи, но всяко наше действие, с което причиняваме нечия мъка, е долно и развращаващо ни като Човеци.
Изгледайте филма и винаги преценявайте думите си. Дори да в отговор на нечия обида!
Вярно, ако се заставя, ще успея. НО има хора като страдащите от Синдром на Турет, които не могат - болестта представлява набор от двигателни и речеви тикове, започващи в детството и продължаващи до смъртта...
Днес гледах един от НАЙ-СМИСЛЕНИТЕ филми - Hichki / Хълцане. За двата часа продукция, заклевам се - ревах, както от години не съм го правил.
Историята накратко е как една млада жена със Синдрома на Турет се опитва да се впише в свят, в който подигравката и унижаването на другите са белег за превъзходство и успех.
Нейната мечта да бъде учителка е възпирана от предразсъдъците на директорите, които от една страна пропагандират толерантност, но от друга не приемат различното, защото се плашат.
Под различното имам предвид, разбира се, и различната социална класа...
Та Жената най-накрая получава мечтаната работа, но не заради качествата си, а поради факта, че никой не иска да се занимава с 9 "Д". В него са всички бедни деца, които от начало са се опитвали да се впишат сред връстниците си, но след продължителни намеци и подмятания, се бунтуват срещу Системата, опитваща се да ги отхвърли и върне в гетото.
Та Нена, макар и страдаща от коварната болест, приема да бъде класна на клас, съставен от тъжни деца, неприемани без да имат вина за финансовото състояние на родителите си. Самата Нена е жертва на Системата - гонена е от 12 училище заради тиковете си... Нена е единствената способна да ги разбера и не - не да ги съжали, а да ги подкрепи!
ФИЛМЪТ е истински шедьовър и няма да Ви остави и за миг равнодушни. Повярвайте - на всяка минута ще се сещате за случаи, когато сте се отнасяли с пренебрежение към някого и ще се питате "ЗАЩО?".
Да, едни са бели, други черни, трети - бедни, четвърти - дебели, но това не ни дава право да слагаме хората в рамки и да ги съдим...
Естествено, плаках не само заради филма, но и заради собствените си грешки - че съм си позволявал да съдя и да се мисля за повече от някой друг заради по-хубавата работа, заради по-хубавата дреха, заради по-хубавото есе... А всъщност това са безсмислени неща, без съдържание, ако чрез действията си - накърняваш нечие достойнство!
Няма да забравя и да СИ простя как преди години една съученичка ме нагруби - не помня нейната обида, но си спомням и се срамувам от собствения си нетактичен и злобен отговор, в опит да й върна и да я нагрубя - казах й следното "И все пак ти работиш в кафене, а аз в радио студио, нали?!".
ДА, бил съм дете. ДА, казал съм го под афект. Това са тъпи оправдания. "Казана дума - хвърлен камък" е принцип-закон!
КОИ СМЕ НИЕ, ЧЕ ДА СЪДИМ ДРУГИТЕ?! Кои?! Ок, може да имаме повече, може да сме по-красиви, по-умни, по-способни, по-богати, по-пътуващи, по-притежаващи, но всяко наше действие, с което причиняваме нечия мъка, е долно и развращаващо ни като Човеци.
Изгледайте филма и винаги преценявайте думите си. Дори да в отговор на нечия обида!
Тагове:
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1014
