Години наред търсиш внимание от един човек, стараеш се да му се харесаш, правиш всичко за него, мислейки кога (дали) ще ти се обади по телефона. Но идва ден, когато вече си осъзнал каква будала си, загубил си интерес, продължавайки по пътя, но той се сеща за теб – набира те, но ти не разпознаваш гласа му и го възприемаш за телефонен измамник, докато повтаря: „Не ме ли позна?!“, възмутен, че вече не е в съзнанието ти. Животът е странен, приятели, но всичко е преходно.


Снимката е от: Flickr