Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2014 15:33 - От Мимо Гарсия:"Как се прави филм в България" - статия
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 688 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Изкуството е нещо прекрасно. Дали ще рисуваш, дали ще пишеш, дали ще танцуваш, дали ще пееш... Изкуство е.
За горе изброените дейности има хиляди школи и безброй учители, които с радост ще ти преподават. Аз съм участвал и в представления, и в престижни театрални фестивали, имам издадени книги, танцувал съм. Винаги ми е било лесно, защото около мен е имало опитни хора, които са ме съветвали. До сега. През април 2014 в едно малко софийско кафене на по чаша чай реших да се нагърбя с нелеката задача да създам филм за забравените български селца. Аз съм трето поколение кореняк софиянец, но при вида на многобройните изчезващи от картата родни места на хиляди хора сърцето ми се "къса" от мъка. Възрастните хора продължават да живеят с надеждата, че някой ден децата и внуците им ще се върнат при тях и ще продължат живота на селцата. Близо до моята вила, която е само на 20 минути от столицата ни, има една триетажна постройка. Цялата вече е обгърната от бръшляни, но продължава да се извисява "величествено" над малките вилички. Вратите й са разбити, а прозорчетата изпочупени. Историята на тази забравена и от Бога къща е следната: на нейното място преди много, много, много години е имало малка схлупена къща. В нея са живеели майка, баща и двете им момчета. Децата били амбициозни. Учили се добре и скоро заминали за Лондон. Майката напуснала бащата, за да гледа болните си родители към Кюстендил. Останал сам достойния българин разрушил къщурката, преди пълна с живот и детски смях, и започнал да строи нова солидна къща. От сутрин до вечер работел в София на две места, а след това се връщал и продължавал с тежките усилия. Живеел в една барачка, която си бил сковал на две - на три. Времето минало. С много лишения бил построил триетажна постройка. Партер за него и жена му, и по един отделен етаж за децата му и бъдещите им семейства. Човекът вярвал, че съпругата му и децата му ще се върнат всеки момент. Дългогодишната му спътница в живота като една добра дъщеря не могла да остави своите скъпи родители. Децата му не искали и да чуят да се връщат от чужбина. Там си били уредили живота. Макар и масивната постройка да била завършена, самотния възрастен човек продължил да живее в барачката с мечтата, че някой ден семейството ще седне отново на една маса. Скоро си отишъл. Безмилостната природа си „присвоила“ къщата и тя станала убежище за змии, гущери и тем подобни гадинки.... Нека не забравяме, че тази къща е само на 20 минути от столицата, а какво остава за хилядите малки и големи къщички, които са изоставени по родната земя и са отдалечени от по-големите градове. Те са като малки изоставени островчета, за които повечето хора дори и не подозират. Когато споделих идеята много хора ме похвалиха, но дотам. Да направиш филм, особено в България, е много трудно. Трябва да се заредиш със страшно много търпение и естествено да се подготвиш за обилно „киснене“ по ресторантчета. Но затова след малко. Естествено – най-важното е първо да напишеш един що-годе качествен сценарии. Това, поне за мен, беше най-лесната част от целия “ трънлив „ път. Първо, защото филм а е документален и абсолютно всичко е реално. Втора, защото се намериха веднага хора, които имаха таланта и желанието безплатно да помогнат при детайлите. Трето, защото имахме на разположение няколко книги, които обаче бяха издадени през комунизма, когато и на най-малките местности се е обръщало внимание. Следващата стъпка е снимачната техника. Когато нямаш огромен бюджет за филм, около месец и половина се събират средства /в най-добрия случай/ за видеокамери, микрофони, стативи, прожектори и т.н. Спряхе се на среден вариант или както казва един от консултантите на филма Георги Янев „Качествено изображение на разумна цена“. Аз събрах екипа на филма изключително лесно. С всички тях съм работил по други проекти. Макар този филм да е режисьорски дебют за мен, аз съм участвал в други филми. Седнахме, обясних им за какво става въпрос и те останаха приятно изненадани от идеята ми и се съгласиха да работят за едната кауза, а именно да припомним на хората прекрасните ни селца, за да не бъдат забравени напълно и още по-страшно – ЗАВИНАГИ. Най-накрая стартираха и безкрайните бизнес обяди. След близо 20 срещи в малки и големи заведения, 11 спонсори се съгласиха да заплатят напълно и да организират премиерата на филма в общо 10 града: София, Добрич, Варна, Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Габрово, Казанлък, Русе и Трявна. Забележителното е, че всички тези 11 личности категорично заявиха, че не желаят имената им да бъдат споменати, за да не се изтълкува като пиар. Филмът ни е със заглавие документален филм за село Насалевци. Село Насалевци се намира в най-бедната част на Република България община Трън. Преди 80 години селцето е кипяло от детски смях, а в момента само през лятото може да се видят 2-3 деца дошли за уикенда при баба и дядо. Всъщност филма е за всички забравени селца, но снимаме специално това, защото тук е роден моят приятел г-н Митко Миджин,който още през 2013 ми спомена, че когато е отишъл след 50 години в Насалевци не го е познал. Когато обявихме филма очаквах, че на никой няма да му бъде интересно. Но сгреших. Писаха ни български емигранти от Италия, Франция, Гърция, които със сълзи на очи коментираха, че най-накрая някой се е заел да припомни родните места на техните майка и бащи, баба и дядовци. Хората от България започнаха да ни изпращат снимки от техните изоставени селца. Един вид ни възприеха като единствения вариант някой да им обърне внимание. За жалост ние нищо не можем да направим, освен да припомним на обещството, че село по село България изчезва. Хората откровенно ни споделиха, че институциите нищо не предприемат. Между другото във филма сме снимали страшно много опасни изоставени постройки, които дори не са обезопасени и някой може да пострада . Надявам се, че ще този филм ще припомни на хората, че трябва поне да си припомнят от къде са тръгнали предците им. Премиерата на филма е на 25 октомври 2014 в град София. В този ден г-н Митко Миджин, който е сценарист на филма, участва в него и както споделих е роден в Насалевци, навършва 80 години. Смятам, че това е най-големия подарък, който може да получи. Посетете и сайтовете на филма: Nasalevtsi.Com * Facebook.Com/Nasalevtsi * Twitter.Com/Nasalevtsi С уважение, Мимо Гарсия MIMO.BG



Тагове:   Mimo,   mimogarciablogbg,   garcia,   mimogarcia,   mimobg,


Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1030347
Постинги: 1227
Коментари: 1079
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930