Дете ентусиазирано притичва и привлича вниманието на майка си (и всички останали) с викове:
– Мамо, ето я, ето я! Моля те, моля те, купи ми я!!! Ще бъда послушен!!! Ще си чистя стаята!!! Ще храня котката!!!

Оглеждам се какво толкова го радва, за какво е готов да пожертва толкова много от свободата си 😀 Момченцето сочи … КНИГА. Да, знам какво има в книжарниците, но ДЕТЕ КОПНЕЕ ЗА КНИГА В 21-ВИ ВЕК!?!?!?!?! Губя за секунди представа къде се намирам, какво се случва, усмихвам се, щастлив съм… Дете иска да чете… ЙЕС!!!!!!!!

Книгата е Minecraft, става въпрос за някаква игра, но все пак е книга. Майката се съгласява. Взимат също и „Топ мистериите на света“ от Слави Панайотов. Супер. Дете ще чете, и то две книги. Какво по-хубаво?

Тогава се замислям за неотдавнашните спорове около „Под игото“ на Иван Вазов. Замислям се и за разговора във фризьорския салон, който посещавам. Там майките си признаха, че децата им не четат „Под игото“, макар да е в списъка със задължителната литература. Една от тях безпомощно сподели: „Не иска, как да го насилвам…“. Да, насила не става да се чете…
Истината е, че искаме или не „Под игото“, „Пинокио“, „Пипи Дългото чорапче“ са творби от отминали времена. Всяко поколение има своите морални ценности, всяко поколение си има своите литературни/филмови/музикални феномени, всяко поколение е уникално. Задължителната литература (звучи ужасяващо отблъскващо), а и всичко задължително отблъсква. Както забраненото привлича, така задължителното прогонва.

Разбира се, има КНИГИ и книги, но не може ние, възрастните, да определяме какво да четат и приемат в душата си децата. Независимо преведен или не, илюстриран или не „Под игото“ не вълнува децата. Това не е белег на отказ от родното. Просто „Под игото“ не описва това, което изпитват в момента децата. Навремето „Под игото“ е бил отдушник за поробените, той е бил естествено продължение на чувствата им. Сега децата също имат проблеми – агресията, комплексите, опасното сравняване и имат, да речем, Изабел, която с творбата си „Щастливей“ ги кара да проумеят, че са перфектни, каквито са, независимо дали някой им се подиграва…

Светът върви напред. Литературата също. „Под игото“ трябва да се учи в по-горен клас, когато вече има осъзнаване. А в изучаваните произведения е време да бъдат поканени творби на съвременни български автори. Чуждите текстове са си превъзходни, ама хайде да опознаем домашното качество, което хич не е за пренебрегване!