Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2019 19:09 - Наши ли са "нашите" дни...
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 236 Коментари: 0 Гласове:
0



Отправна точка е зададената тема за описване на един наш ден от страна на доц. д-р Арсения Иванова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Трябва да се запитаме кой ден разкриваме – обществения, който е любезно открит, или дълбоко личния, който е строго прикрит.

Това разграничаване е важно, защото имаме две фундаментално различни пространства. Съществуваме в социален свят, но от началото до края сме вълци единаци.

Да, някои спекулират с фрагменти от живота си срещу слава и пари (например: Кардашиян); други наивно разкриват моменти и после горчиво съжаляват; трети избягват опасните терени, където е възможно да се прокъса мантията им невидимка.

Общото между всички типажи е истината, че никой никога не разкрива себе си напълно. Защото част от нашите дни са и онези съкровени разговори със самите нас – потисканите страхове, спотаените мечти, преживяните предателства от другите.

Неслучайно и в хартата за правата на човека, приета от ООН, има две различни точки: свобода на мисълта и свобода на словото. Без съществуването на свободна мисъл – няма как да има и свободно слово.

Но да се върнем към основата на задачата. Освен проблем, свързан със секретните моменти от нашите дни, трябва да се запитаме изобщо наши ли са те?
На пръв поглед ще възкликнем „Много ясно – ние сме свободни“. Обаче ако поразсъждаваме малко по-рационално, отколкото емоционално ще осъзнаем реалния собственик на дните ни.

Първо, от януари до май тази година според проучвания сме работили за държавата. Точно на 18 май е настъпила данъчната свобода. Да, ще кажете „Еми нормално, имаме задължения да си плащаме данъците“. Добре, но половин година вашите дни принадлежат на вашата държава.

Второ, през останалата половин година, образно изречено, е ред на изхранването на банките под формата на вноски за кредити и лизинги за жилища и коли.

Трето, храната, сметките, битовите консумативи. Всичко е обвързано с разходи, разходи и още разходи.

За да може да удържим на разходите се  налага да се отказваме от собственото си време. Лишаваме се от нашите дни и често срещу невисока заплата ги преотстъпваме на някой друг. Този друг реди живота ни – от задълженията, през смените до отпуските. Една ужасяваща ситуация на отказ от личната свобода и на отказ от нашето собствено време, нашите собствени дни.

Сръбският писател Бранислав Нушич твърди, че човешкият живот от рождението до женитбата е период на свобода, а от женитбата до гибелта е период на робство. Но аз си позволявам да изложа по-друга формулировка: човешкият живот от рождението до студентството е период на свобода, а от студентството до смъртта е период на зависимост.

Тъжен е този извод, но всеки може да установи, че е напълно правилен. Безгрижността изчезва с появата на изчисленията. Нашите дни стават чужди щом ги отдадем срещу заплащане. Както казват участниците в „Биг Брадър“ – „дали сме си д-то под наем и ще търпим“.

И завършвам с една хубава и една лоша новина. Избирам хубавата – винаги може да напуснете работа. Лошата новина е, че дори след година на борсата, ще се наложи да си намерите друг поглъщач на Вашите дни.

***

Така или иначе обаче животът е прекрасен. Важно е да намерите добра компания, с която да преминавате заедно през него.




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1911923
Постинги: 1787
Коментари: 2896
Гласове: 1010
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031