Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2017 20:16 - От Мимо Гарсия: "Когато един мъж иска слугиня"
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 423 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Да, знам че доста хора подкрепят патриархалния модел на семейство. По много причини и двата пола изявяват желание техните семейства да се водят по него. При мъжете е ясно: чувствайки се глава на семейството, самочувствието им бързо достига огромни размери. Много жени пък се страхуват от това да бъдат независими и да поемат отговорност за собственото си бъдеще. Макар и понякога незадоволени от ежедневието си, те се примиряват и сляпо се доверяват на интуицията си, че така ще им е по-добре. Разделянето с илюзиите обаче се случва, когато се получи разцепление между „очаквано“ и „реално“. Ненадейно това се получава винаги, защото мечтите са безплатни и определено може да ги надуваме колкото желаем и в каквото посока пожелаем. Изведнъж се пукат. Сключвайки брак – всеки се впуска с огромни очаквания какво ще получи от тази стъпка, какво ще му донесе: щастие, благополучие и прочие, и прочие. Разочарованията след това се появяват веднага, което е нормално. Все пак след като „свалим розовите очила“, виждаме една личност със своите плюсове и минуси. Но днес пиша за случаите, които са много далеч от патриархалното. Това са случаите, когато един мъж иска слугиня. Това са семействата, в които съпругата трябва да бъде тиха и съгласна. С всичко. Иска му се салата. Слага тя салата. Иска му се ракия. Слага тя ракия. Иска му се да има изпрани гащи. Изпира тя гащите. При този тип семейства – „Не искам“ не съществува. За нея. Ако го каже – бой. Шамар. Юмрук. Счупен зъб. Разбит нос. Кръв. Ама повече кръв в душата на жената, отколкото по тялото. Отвън усмихната маска със синини. Много е жалко, когато една жена се съгласи с това държание към нея. Много е жалко, когато една жена се примири с този живот. Тъжно ми е за тези жени. Иска ми се да им се разкрещя в ушите „Той няма да се промени“. Ама те търпят. Продължават да го правят с дни, седмици, месеци, години. Много години. Години, в които цялата им болка и разочарование са се превърнали в нещо страшно. А страшното нещо е: никакво желание да избягат. От насилниците, които след като се приберат у дома, се впускат да ги тероризират, за да облекчат своите собствени демони. Мъже, които са изцяло комплексирани и това е единствената възможност да бъдат нещо. Пред себе си. Не пред друг. Аз не знам какво трябва да се е случило с тези жени, за да се съгласят да живеят с насилник. И то да му готвят, чистят, перат, гладят и дори да правят секс с него. Да му раждат и деца. Та това си е по-страшно и от изнасилване за мен. Изнасилването е веднъж, а това изнасилване продължава с години. Духовно и физически. От един момент нататък тези жени вече нямат лично достойнство. То е стъпкано. Изцяло. Тези жени имат нужда от огромна подкрепа, а не от съдене, не от шушукане, не от предателство спрямо това, което са споделили на най-близките си приятели. Но! Хората избират да коментират и да се забавляват с мъката на тези жени, отколкото да им подадат ръка. Днес записвах два епизода на #ПолеЗаОтговори в студио „Пекарната“. Единият от тях се концентрираше именно върху грешките, които правим и нуждата да си само простим. Трудно е. Дори много, но не е невъзможно. Дори да са пропуснали в живота си насилник. Забравете го. Изхвърлете го от душата си. Изцяло. Забравете го. Другият епизод е за двойките, които са като сиамски близнаци. Те забравят смисъла на истинската обич и любов, превръщайки връзката си в непрекъсната демонстрация пред околните на това каква „велика“ двойка са. Неспирно държане на ръце, смучки и натискания не могат да формират и да замаскират реални чувства, ако те не съществуват. Но осъзнаването на това е един дълъг процес.

Мимо Гарсия специално за сайта http://www.polezaotgovori.bg
Всички права запазени за
http://www.mimo.bg

Из профила ми в stihovebg.com днес:

Влюбен, но не
загубен.
Влюбен, но не
изглупял.
Влюбен, но не
и не мислещ.

Влюбен, но
знаещ какво иска.

Посоката е за него,
но решението е нейно.

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Proza/Druga/posoka/232474.html#ixzz4WhiYeGrF image




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1030000
Постинги: 1227
Коментари: 1079
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930