Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06 16:22 - Конформизмът на печалбата
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове:
0



image

Тема: „Бунт или конформизъм в културата“
по дисциплина „Визуални изкуства“

Изготвил:
Димитър Стоянов Груев – Мимо Гарсия
www.mimo.bg
Студент Факултет по журналистика и
масова комуникация
Фак. номер: 18118

Проверил:
Екатерина Титова
www.titova.bg

Въпросът „Бунт или конформизъм (в културата)?“ е като „Да бъдеш или не?“ – винаги актуален, независим от обстоятелствата и времето, в което хората си го (само)задават. Той е от тези лични питанки, които вълнуват.
В последните години обаче екзистенциалните теми са скучни и набутани в ъгъла. Културата също е там, позабравена и ненужна.

Може би едно от най-неприятните неща в България между 1944 и 1989 са онези творчески съюзи, които са решавали по своя собствена преценка кое е изкуство и кое не. Кое носи послания и кое не. Кое е култура и кое не. Не отричам, че е необходима цедка за това какво става и кое не става, защото инак в този океан от публикувани произведения се губи смисъла на предаваните съобщения между читател и писател, режисьор и зрител, музикант и слушател.

„Всички пишат, никой не чете“ е безспорно вярно твърдение. Хора без капчица талант превзеха масмедиите и се самообявиха за културни дейци, но мигар те не са толкова отвратителни, колкото и онези комунистически величия от Съюз на българските художници, Съюз на българските артисти, Съюз на българските писатели, които като палачи са решавали съдбата на младите и не толкова млади жадни да бъдат чути и видени българи?! Та как може някой да бъде определен за по-знаещ и можещ само заради партийната си книжка?! И как може на партийния функционер да се даде шанс да определя бъдещето на база субективните си качества и преценка?!

Именно в онези години е имало истински бунтари. Такива, които са решавали жертвоготовно да бачкат като стругари и в свободното си време да творят истински, колкото могат, отколкото да се примирят с това да следват партийната линия и партийното „творчество“, за да промиват акъла на народа.

Тогава конформизмът е бил доброволен и задължителен. Неставащите натегачи, макар и да са имали собствено мнение, са се придържали към всеобщото мнение на творческите колективи, за да имат някакво бъдеще. Така и така от тях е нямало да излезе нищо, ако не са близки до този и онзи водач. Доброволно са предавали мнението си и принципите си в името на измислена кариера като графомани и подмазвачи. Но пък не малко са били задължени да приемат натиска от групата като са системно уволнявани, притиснати до стената на глада и не рядко изселвани и репресирани, защото са си позволявали да изрекат на глас публично известна тайна.

Изтегляните от печат книги, непрожектираните с десетилетие филми, спираните изложби са били инструмент на пълно подчинение. И най-издръжливите инати накрая са дигали ръце и са се отказвали да се борят с непробиваемата държавна машина.
За съжаление тези съюзи и след края на ерата Живков продължиха да са елитарни. Да се изживяват като проповедници на истинското изкуство. Те се помислиха за единствени и неповторими, а всички останали за профани, неспособни да се впишат в тяхната категория.
В това им беше основната грешка – те позволиха да бъдат изместени изцяло. Едно че срещу тях имаше спотаен гняв от унизените, едно че много хора не успяваха да правят разлика между тях самите и качествата им като творци, но най-вече защото си бяха повярвали. Прекалено!

Човешкото самочувствие винаги е будело интерес – как се формира, защо някои го имат в излишък, а на други им е кът. Едни родители учат децата си да не възгордяват прекалено, не ги хвалят често, а други на всяка крачка възторжено тръбят „Моето гардже е най-хубаво!“. Според мен самочувствието на всеки му е спуснато от Господа Бог, от вселената. Познавам невероятно кадърни хора с подкрепящи родители, които винаги се съмняват в себе си. Познавам и такива индивиди, които са пълни кретени, с майки и татковци, дето все са ги подценявали, ама я им кажете, че имат някакъв минус в характер – живи ще Ви изядат!

Но все пак това да бъдеш ценен и награждаван творец по татово време ти вдига акциите и като цена на произведенията, и като самооценка в главата. Макар и режимът да се сменя, летящите в облаците си останаха там. И там си и умряха – не проумели, че времето е друго, че лидерите на обществено доверие са други, че отдавна не са идолите на поколението.

Не е чудно, че и малко родни таланти от онова време „оцеляха“. Лили Иванова, Дует „Ритон“, Васил Найденов останаха емблеми, защото никога не се самозабравиха, не се отдалечиха от земята и не се възгордяха прекалено много. Другите обаче, галениците, спряха да бъдат галени по главата и решиха да се преориентират към други бизнес начинания, за да се издържат.

Тогава се навъдиха новите бунтари – издадоха се провокативни книги, прожектираха се кратки филми с дръзки реплики, музиката след „45 години стига“ стана свободна и предизвикателна… Творческите съюзи не определяха кое става и кое не. Но пък собствениците на звукозаписните компании и шефовете на музикалните отдели в медиите застанаха на пътя на борещите се за микрофона/театралната сцена/кино залата лъвове и лъвици. Те бяха убеждавани не само чрез CV-та и мотивационни писма да допускат новите звезди, но и чрез вечераи на свещи и обиколки из страната по интимно бельо.

Култур експертите загубиха ролята си – бунтът вече стана водещ. Конформизмът не се признаваше – нямаше вече силата професор Вучков, да речем, да излезе и да съсипе кариерата ти с режещ коментар. Публиката копнееше за различните, а не за обичайните. За съжаление конформизмът придоби нова форма: вече всички артисти трябваше да се съобразяват не с политиката на държавата, а с печалбата на продуцентите.

Имаш идея за книга за постиженията на българите – чудесно, ама намери си друг издател, щото тетрадка с гърдите на фолк певачката ще продаде повече бройки. Искаш да заснемеш проект за великата ни оперна прима – ок, ама сега са планирани два готварски формата и тече подготовка, искаш да пееш за любов със смислен текст – пич, браво, но сега на мода са „да ти пръсна дисплея“ и „пардон, дон, дон, дон“.

Когато интернетът дойде – имахме голям шанс онези, забранените за медиите,  да видят бял свят. Да знае светът, че съществуват. Поне. Вече и продуцентите нямаха силата да решават съдби. Всичко зависеше от желанието на творците да пуснат проекта и от желанието на публиката да го види.
Поне в първите години приказката съществуваше – качваше се невероятно качествено съдържание, не се печелеха (много) пари, но нали творчеството е позив, а не бизнес. И до момента от годините 2006-2007 съществуват и могат да бъдат проследени проекти, заслужаващи внимание. Непрофесионално заснети документални късометражни проекти, без осветление, оператори и режисьори с диплома, но докосващи сетивата. Песни, записани на Nokia, без ефекти, но от певци с гласища, а не от плейбек гърли/гарги. Книги, електронни, за България и нейното величие, без политическо съобразяване.

Но Интернет бе превзет от Конформизма на печалбата. Конформизмът на печалбата доведе до това блогъри, влогъри, музиканти да изоставят съдържанието и да прегърнат рекламите: досадни, постоянни и глуповати. Съдържанието също олекна – вместо качество се заложи на бързи и еднотипни мухоловки за деца, най-зяпащата публика.
Няма да видите смислени разговори, но пък младежи ще показват на децата Ви как влизат в „опасни“ изоставени сгради. Ще говорят за това колко се обичат, докато рекламират дрехи за продажба със собствените им имена. Ще рекламират на момиченцата продукти за гримиране, на момченцата телефони на изплащане и игри, на бременните приложения за проследяване на бременността, а на бащите биричка и нов модел кюфтаци.

Това е културата днес, колкото и да казвате, че това не е култура. Културата се определя от хората, а не интелектуалците – те вече не господстват.

 




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 648640
Постинги: 831
Коментари: 530
Гласове: 569
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930