Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04 20:12 - Интензификацията на влошеното възпитание води до опити за самоубийство от страна на младите
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 297 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Писал съм много пъти, че младите имат нужда от примери. Добри примери. Преди няколко седмици изказах същото мнение на Националната ученическа конференция в Добрич. Виждаме, че положението става все по-трагично.

Интензификацията на влошеното възпитание води до опити за самоубийство от страна на младите.

Младите се чувстват неразбрани. Младите се чувстват несигурни. Не само за бъдещето, а и за настоящето. Няма как да очакваме от тях да мислят за оценки и развитие, когато нямат усещането за сигурност и свобода. Притискани са отвсякъде и в един момент психиката им не издържа на това постоянно напрежение.

Има много родители, които не осъзнават или по-скоро отказват да разберат, че децата им имат собствен живот. Опитват се да постигнат своите несбъднати мечти чрез децата си, но не се замислят какво реално постигат: прикрит страх от страна на младите да не се изложат в очите на родителите си. За тези млади следва едно дълго /и неуспешно/ преследване на някакъв чужд блян и дотам.

След 12 години и няколко месеца в училище – ясно мога да отгатна кой съученик има такъв тип майка и баща. Тези момичета и момчета нямат никакво самочувствие по простата причина, че нямат свой живот, а какво остава да говорим за собствен път?! Тяхната неудовлетвореност и несигурност в повечето пъти преминава в скрита или явна завист към тези, които имат възможност сами да избират с какво да се занимават.

Разбира се, тарикатите са безпощадни към тези си съученици. Те осъзнават, че пред тях стои мек/ушав/ пластелин, който може да бъде моделиран по техен критерии и след това удобно използван. Веднага ще дам реален пример, който съм видял с очите си: познавам едно момче, което беше по-затворено откъм общуване, но същевременно много отворено към знанията. Обичаше да чете, да разговоря на културни теми, да бистри нивото на образователната система. Да, не се отпускаше пред всеки. Да, имаше притеснение по отношение на комуникацията с момичетата. Но беше себе си. Веднъж ТАРИКАТИТЕ решиха да го „вземат под крилото си“. Подиграваха му се, унижаваха го и какво ли още не. Това умно дотогава момче, обаче, не напусна тази среда. „С каквито се събереш, такъв ставаш“ се оказа много вярна поговорка – лошите примери успяха да му внушат, че ако не им се хареса – не е мъж, а женчо, п*тка и т.н. Промяната в това момче беше изумителна – започна да се заяжда, да закъснява за часове, да говори мръсотии … с една дума се отрече от себе си.

Днес с познати коментирахме, че това момче можеше да се опита в един момент и да се самоубие. Имаше седмици, когато беше изпаднало в дупката на отчаянието, че не е приеман като мъжкар. Че не възприеман като истински мъж. Да, доста трудно ни е да повярваме, че някой, когото познаваме, може да тръгне да се беси или стреля, но … случват се тези неща и няма как да се преструваме, че не съществуват. Да, това момче също има родители, които не са му вдъхнали вяра, че има качества, макар че безспорно ги има. Да, те същото са му определили какво ще учи – без да се вслушат в желанията му.

Та именно липсата на подкрепа към него от родителите му – го тласна към лошата среда, която го провали. Не само като ученик, а като личност – той вече не е самостоятелна личност, която знае какво иска. Той вече не е самостоятелна личност, която уважава себе си.  Той вече не е личност. Той се е превърнал в част от групичка, която му определя какво трябва да харесва, какви дрехи трябва да носи, каква музика трябва да слуша, колко пъти трябва да се оригва. Не знам дали предишното му аз е успяло да напише прощално писмо на сегашното „аз“. Може би – не е.

А не е, защото хората, които са подвластни на мнението на другите – не забелязват как постепенно загубват всичко, което са били. Няма значение дали родителите му или „приятелите“ му го възпитават. Тяхното влошено възпитание доведе до цялостно разграждане на неговите качества. Няма значение дали родителите му или „приятелите“ му претопяват мечтите му – те така или иначе вече не съществуват.

Асимилацията е пълна. И безвъзвратна.

Това момче е само пример, който аз познавам. Днес имаме друг пример – момичето от Шумен. Независимо дали е скочила заради семейството си, заради „приятелите“ си или заради момчето, което харесва – това е явен знак, че има огромен проблем, който вече няма как да бъде пренебрегван. Всички вече прогледнахме: положението не търпи отлагане. Наложително е психолозите да напуснат кабинетите си в училище – и да тръгнат по класните стаи. Не може да очакваме, че младите сами ще потърсят помощ, защото пак ще бъдат взети на подбив и обявени за луди. Дълг на всеки възрастен е да следи за промени в поведението на поверените му възпитаници и да се старае да не позволи младите да таят в себе тъга, която има нужда от лечение. Понякога лечението не се състои в хапчета и изследвания, а в един откровен разговор.

Може би, има нещо символично в това, че момичето е решило да сложи край на живота си като скочи от прозорец в тоалетната. Може би е време да пуснем „водата“ и да отмием безхаберието в душите ни.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

image




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


1. rosiela - Много си умен и проницателен
22.04 20:31
за тези ... само 19 години!
цитирай
2. mimogarcia - До rosiela
23.04 00:18
Благодаря Ви много!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 474041
Постинги: 579
Коментари: 394
Гласове: 459
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031