Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2016 10:28 - От Мимо Гарсия: Едно "Добро утро" прави чудеса и сплотява хората
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 240 Коментари: 0 Гласове:
0



Сигурен съм, че и Вие притежавате така известната "сутрешна рутина" и независимо дали тя включва да направите закуска за себе си и половинката, да разходите кучето, да си закупите вестник е много вероятно да се срещате с едни и същи хора (почти) всеки (делничен) ден. Рано или късно между Вас и тези дали познати, дали непознати се заформят един особен вид отношения: не сте приятели, но за сметка на това прекарвате всяка сутрин определени минути заедно: редейки се на опашка за кафе в кварталното магазинче, чакайки рейса на спирката  и т.н.
Понякога се случва да изпуснете превозното средство за точно 1-2 секунди и започвате да ритате металната пейка, да псувате цветущо... Правите си сметката, че ще прекарате следващите 5 или 10 минути в досаден и непожелан престой. Вадите кутията с цигари, но запалката - отказва. Питате другарите Ви по съдба, които също са "изтеглили късата клечка" и чакат, ли чакат. Физономиите им са Ви до болко познати, все пак от понеделник до петък се засичате: в парка, в кафето, във входа, на спирката... Услужват Ви. Пушите и гледате електронното табло... Една, втора, трета цигара - време не лети. Изваждете телефона и започвате да четете новини... Дразните се, че българските спортисти пак не са спечелили медал... После изигравате една-две онлайн игри и готово: време е да се качите в рейса.Там, независимо прави или седнали, продължавате с игрите. Нови два-три рунда и вече сте в работата. Чувствате се вече изморени.

Не сте правили много, но сте изморени. Причината е проста: неспокойни сте: опашката в магазина за кафе, чакането на рейса, неработещата запалка, правостоящото място (при което имате чувството, че ще бъдете стъпкан), седящото място (при което непрекъснато се задушавате), неминуемата загуба на някой/я от рундовете/игрите на смартфона са нарушили сутрешната Ви рутина. Направо са я съсипали. Като прибавим и спречкването на опашката за кафето, когато възрастна жена Ви предреди, защото бързаше за лекар -  сутринта изглежда направо ужасна. Отвсякъде сте заобиколени от хора, но не водите никакъв диалог, освен с кондуктора, който Ви повтаря "Няма да Ви чакам, вадете по-бързо карти и билети за проверка!". Той минава и Вие тъкмо прибирате "БЕЗЦЕННОТО" билетче и още един кондуктор... "А-М-А-Н"...

Защо?
    Защо?
 Защо?
      Защо?
             Защо?
        Защо?

ЗАЩО? ЗАЩО СУТРИНТА ВИ Е ПРОВАЛЕНА? МНОГО ПРОСТО! НЕ СТЕ КАЗАЛИ "ДОБРО УТРО!".
Сигурен съм, че сега си мислите, че съм Л-У-Д, но не е така. Поне се надявам... Моята теория "Едно "ДОБРО УТРО!" прави чудеса" се формира в последните тридесет дни.  Стартирах експеримента с няколко точки, които очаквах да успея да постигна:
  • да убедя хората, с които се срещам сутрин да ми се усмихват
  • да се опитам да превърна кратките ни срещи в полезни и градивни човешки отношения - да имаме нормален разговор
Списъкът е кратък. Само две точки. Написах ги на шега в "Notes" на iPhone-а ми и се предизвиках. Казах си "Хайде, Мимо, дай да те видя!". И така стартирах.
Всяка сутрин през тези тридесет дни, пътувайки към работните ми ангажименти, минавах през един и същ павилион за дъвки, през едно и също място откъдето си взимам фрешове и така нататък. Първоначално опитите ми да завържа някакъв разговор - удряха на камък. Все пак много хора минават и няма кой да ми обърне внимание. Отношението им към мен, беше отвратително. Мятат ти дъвките, хвърлят ти рестото и това е. Няма "Заповядай!", "Лек ден!"... Аз не се отказвах и пак казвах "Довиждане!", "Да имате много клиенти!"... Може би в очите на околните съм звучал налудничево: все пак по-лесно е просто да вземеш дъвки, фреш, храна и да тръгваш. Така де какво значение имат някакви си думи... и добро отношение...
След първите десет дни - успехът беше нулев. Замислих се - ще съумея ли да го направя!..?... Тъкмо да се откажа и едно гласче в главата ми повтаряше "Гарсия, не се излагай. Имай вяра в хората. И търпение...Търпение...". "Търпение му е майката!"... Търпение, търпение, ама резултат никакъв. Реших освен с обичайните "Здравейте!" и "Успешен ден!", да внедря в "бойните действия" и въпроси като "Как сте?", "Наспахте ли се добре?"... Хм... Продавачите се чудеха. Много, ама наистина много. Не бяха свикнали между тях и клиентите да има едни чисто човешки отношения. Усмихнаха ми се и по средата на експеримента ми чух заветното "ДОБРО УТРО!" . Чувството бе невероятно. Няма сега да приказвам врели-некипели, че водим много задълбочени разговори, но все пак поздравяваме се, говорим си за това как сме спали, как е минал вчерашния ден... Нормални отношения. Не много близки, не много далечни. Истината е, че едно "ДОБРО УТРО" прави чудеса и сплотява хората.
Ще имате много по-хубави сутрини, ако на опашката за кафе пропуснете някоя и друга забързана дама, на спирката обмените някоя и друга приказка за Олимпиадата, поредните музикални хитове, а в превозното средство намерите компания. Освободете малко телефона си от Вас и се огледайте: сутрините Ви ще бъдат пълни с живец, смисъл и щастие.

Приятна сряда. И много късмет във всичко.

С уважение,
МИМО ГАРСИЯ
www.mimo.bg
- всички права запазени

И една лична новина: през юли 2015-та излезе дебютният ми режисьорски филм "Насалевци: Бедни Срещу Богати" (http://www.nasalevtsi.com). През декември т.г. ми предстоят снимките на продължението му "Греховете на Андре Величкович" (http://www.velichkovich.com), който ще излезе догодина. Ако продавате булчинска рокля с по-големи размери, пишете на galiaivanovapr@mimo.bg
***
Мимо Гарсия в кадър от "Насалевци: Бедни Срещу Богати"  (2015) в ролята на Андре Величкович:

image

Поли Миджинова (http://www.polly.bg) в промо кадър за "Греховете на Андре Величкович" (2017) в ролята на Анка Конглупарова:


image

--- www.mimo.bg I 17.08.2016 ---



Гласувай:
1
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 497593
Постинги: 598
Коментари: 426
Гласове: 472
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930