Децата подражават на пороците на големите - ние дъвкахме „цигари”, сега смъркат напитки.

Фалшивото морализаторстване и сатанизиране, в случая на Диона, не помага за това децата да не копнеят за наркотици.Ако майките и бащите са си свършили работата, тоест показали са на децата кое е хубаво, кое не, подобни игрови модели, няма да им окажат влияние.

И давам пример със себе си - нито дъвките с форма на цигари в детството, нито двамата ми родителите пушачи, са ми оказали влияние да придобия подобен вреден навик.

Никога не съм пушил с изключение на запалване на две-три цигари в ученическите ми години и то, защото бях влюбен в момче пушач и исках да му се харесам.
Щом си дадох сметка колко глупаво е това - веднага спрях.

Така че „спасението на давещите е в ръцете на самите даващи”. Ако младите не разсъждават сами, няма кой да им помогне.
Ние единствено трябва да ги възпитаме в това да мислят! А това се получава не с „на ти телефона и не ме занимавай”, а с четене на книги, измисляне на истории, общо взето развитие на въображението.