Предполагам повечето хора, израснали  с творчеството на Майкъл Джексън, са се чувствали по същия начин, както аз днес, гледайки телевизионната водеща Уенди Уилямс, чието предаване съм следил повече от десетилетие.

Упадакът на здравето на твой любимец е ужасяващо, защото искаш да помогнеш, но не може нищо да направиш.

Същевременно си давам сметка, че функцията им да са публични личности е валидна и в добро, и в зло, и в радост, и в нещастие.

Публичността предполага пример за другите, независимо положителен или отрицателен. Пример, даващ възможност за поуки на другите.

Припомняйки си клишето „Умният се учи от собствените грешки, а мъдрият - от чуждите", ми се струва, че през падението на Уенди Уилямс всеки един може да осъзнае, че зависимостта от алкохол и наркотици е пагубна и съсипваща!

Никой проблем - в личен или в професионален план, не се решава, докато използваш опиати.

Напротив - ситуацията става още по-тежка и за теб, и за близките ти.