Хора, Фондацията ми стартира нещо ново и съм много щастлив да Ви поканя да ме гледате!!!

Анонс:
Премира на новия формат на Фондация „Съдебни заседатели“ „Какво е да бъдеш съдебен заседател” с автор и водещ съдебен заседател Мимо Гарсия, учредител и управител на фондацията!

В епизод №1 ще разберете за самата процедура по кандидатстване като съдебен заседател.

Малко пари, викане на пожар при заседания.

Здравейте,
живи-здрави, Бог с нас, ще правя епизод и за възнагражденията.

Ах, по тази тема съм много раздвоен и ще се аргументирам защо:

1. По принцип това си е публична длъжност, а не основна професия, така че не бива да се очаква заплата за 5-6 пъти в месеца, по час-два дейност, заплата като за ежедневно бачкане;

2. Да, разбира се, трябва да се оценява и поощрява гражданското участие чрез стимул, може би финансов да се запази, но не бива парите да са основната мотивация, защото това е опасно. Просто това ще е своего рода заплащане за желанието да си съдебен заседател, което може да доведе до тъжната истина, че ще липсва вътрешен мотив и отговорност;

3. Винаги съм бил радател за достойно заплащане на учителите, защото истината е, че са фундаментът за възпитанието на бъдещето на една държава, ама имам две познати учителки, които ми споделят, че щом бе въведено по-добро заплащане, са се появили „учители“ (за мен да си учител е призвание и затова последните цитирани ги слагам умишлено в кавички), които са в училище заради едната заплата и почти сигурното пенсиониране на едно място.
Това би се повторило, според мен, и във връзка със съдебните заседатели, ако се въведе отведнъж добро заплащане. Просто едни хора ще искат да са там, да дремят.
И сега има екземпляри, които си разнообразяват ежедневието или между работата на смени, си докарват още пари, като не четат дори предварително делата, а ако започне да се разглежда тази публична длъжност като възможност за достъп до облаги, за келепир, дето се вика, ще е неописуемо.

За „викането на пожар“ - за вече близо две години и половина като съдебен заседател, съм имал 2-3 подобни случая. При спешно разглеждане на мярка за неотклонение, например, но пък при всяка дейност има някой път извънредни случаи.
Иначе обикновено има предостатъчно време да се четат делата.

Хубава вечер!

Приятели, много съм щастлив за новия формат, който създадох — „Какво е да бъдеш съдебен заседател”.
Той има няколкомесечна история.

Замислих го и си го представях реализиран професионално - в студио, с качествена обработка, съдържащ изскачащи и грабващи вниманието обяснения на екран.
Това, разбира се, струва кинти, които аз нямам и реших да напиша проект и да кандидатствам за финансиране.

Пробвах тук, там. От някои изобщо отговор не дочаках, от други така и не чух „Отказ” на думи, ама така завъртяваха, ли завъртяваха нещата, че аз може глупавичък да съм, но чак пък толкова, не.

Накрая ми писна да се самоунижавам да чакам, да се моля, да ме изпращат за зелен хайвер и реших да направя формата сам.
Да, аматьорско ми е изпълнението. Да, с подръчни средства, но не е ли най-важна информацията? Най-важна е!

А изданието надявам се ще бъде полезно и на бъдещи, и на действащи съдебни заседатели.

Това го пиша да Ви насърча, когато смятате, че трябва нещо да съществува, осъществете го. Не е нужно да е най, важното е да го има изобщо.

Иначе още можех да си чакам да ме будалкат с планиране на срещи и срещички, уж да обсъждаме и накрая глас в пустиня.

Взех да разбирам. Твоята Фондацийка и цялото твое съдебна заседателство е нещо в стил като публика в Съдебен спор. Тоест нищо и половина работа.
Голям си празнодумец. Но луд умора няма - само се поти.

Ами не, не съм казал това и в следващ епизод ще обясня какво работи един съдебен заседател. Подчертал съм единствено, че часовете труд не са много и не може да се очаква заплата като за работа, която е на осемчасов работен ден.

Сън няма да спя за да чакам безсмислената ти лекция :
Но както и да е. Викаш малко парички. Стигат ли за почерпка с Лимонади в "Неделя" с Галинка или Победа?! Или за вечеря в Джанъм Стек на Витошка?