По принцип не е добре да се обобщава, но по тази тема си мисля, че може да си позволя да заявя, че всеки е имал нещастна любов.
И Вие, които четете тези редове, разбира се и аз, сме минали по „един и същи път“ – на болка, че специалният човек не отговаря на чувствата или пък на мъка, че обстоятелствата водят до раздяла.

Така или иначе любовта, за мен, е най-универсалният език и през собствения опит можем да нахлузим „чуждите обувки“, дори само да ги подпетим, но да се вслушаме в нечия друга любовна история – да вникнем в нея, да съчувстваме, да преживеем през думите онова, което нараненият /наранените/ са…

Много любовни истории завършват с тъжен край, или пък изобщо не си позволяваме да се случат, заради страха „какво ще кажат хората“. И някои хора избират самотата до края, други остават с неподходящ партньор, с който се чувстват изключително самотни, макар и уж да не са сами.

Представям Ви книгата „МОЯТ ПОЛИЦАЙ“, която ме докосна дълбоко…