Сняг и студ навън, а при баба Дешка от Фермата ти е тъй топло! Не само на тялото, ала най-вече психически, защото те посреща като собствено чедо, грижи се за теб, нейните „сестрици“ – баба Яна и компания, те разсмиват… Идилия!
През всичкото това прекрасно изживяване, обаче, усещаш важното, основното, същественото: уважението към вековната българщина!
Който не почита прадедите си и не познава историята им, никога не е способен да се усети част от фамилията, от родината!

Най-хубавото бе, че посещанието ни при нея съвпадна със Сирни заговезни – най-личният празник, по-важен даже и от рождения ден, който основно би трябвало да е ден за внимание към майката. Прошка е времето, когато трябва да преодолееш себе си и да се извиниш за онези постъпки, които никога повече не бива да повтаряш!