Тема: „Промяната на премиерите“

Преподавател: доц. д-р Мария Попова

Студент: Мимо-Гарсия Груев (Фак. №18118)

В България премиерите на книгите продължават да бъдат като от комунистическа литературна вечеринка:

излиза другарят Издател – опитва се да остроумничи, ръси хвалебствия, благодари от името на България на себе си как с мъка движи издателство в името на културата;

сетне на подиума се появява другарят Откривател на автора – покланя се на Издателя, ама дваж повече ръкопляска на собствената си особа;

накрая иде другарят Писател – аплодира другарите Издател и Откривател, сетне чете откъси или кани приятели – други другари, да декламират.

После задължително има въпроси и отговори, ама подбрани въпроси и отговори. Ръчички вдигат поставени лица (майки, бащи, лели, чичовци, гаджета, колеги) и през запитването погалват егото на другарите Издател и Откривател.

Премиерата завършва със селфита, автографи, Фейсбук Live… И заживели щастливо…

Обективно погледнато организирането на погача на творба не е лесно. И, да, по-удобно е да се следва линията на отпреди 89-та. Свикнала е публиката, свикнали са главните действащи лица. Какъв е проблемът?

Проблем няма, но има някакви „заблудени“ единици, които искат да променят статуквото и да раздвижат позаспалите.

В тази си работа искам да покажа, че премиерата на една книга може да бъде съпроводена с огромен брой съпътстващи елементи, които да провокират бъдещите читатели…

Във връзка с COVID-19 се зароди кампанията „Подкрепи българското!“ (по идея на вестник „24 часа“). Приветствам и прегръщам тази инициатива, но нека тя да не се ограничава само до плодове и зеленчуци.

Българските автори заслужават внимание и признание!

Затова ще представя българската книга „Внезапни улици“ на българската писателка Иванка Могилска. Българската книга „Внезапни улици“ освен книжно тяло – получи и собствен живот, благодарение на българската художничка Албена Баева.

От Уикипедия и Литернет:

Иванка Могилска е родена през 1981 година. Завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и връзки с обществеността в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Автор е на стихосбирките „ДНК“ (2004), която печели награда за дебют от конкурса „Южна пролет“ през 2005 г., и „Иначе казано“ (2010), която е отличена с Националната награда за поезия „Владимир Башев“ през 2012 г., както и на романите „Места за загубване“ (2007),  с който Могилска участва в срещата на европейските романисти дебютанти по време на Международния фестивал на книгата в Будапеща през 2008 г., и „Внезапни улици“ (2013), който е преведен на унгарски.

Последната й книга е сборникът с кратки разкази „Тая земя, оная земя“ (2017).

От Open art files:

Албена Баева е родена през 1989 година. Има две магистратури по „Реставрация“ (2008) и „Дигитални изкуства“ (2010) от Националната художествена академия в София, където специализира в технология на изкуството от XII до XXI век.

През 2011 г. печели международната награда за съвременно изкуство „Есл“ и специална покана от Vienna Insurance Group. Създава интерактивни инсталации за градски пространства, галерии, танц и театър, като използва нови технологии и програмиране.

Художничката е един от основателите на платформата за интердисциплинарни пърформанси Runabout project и на студиото за интерактивен дизайн Реактив.

Именно в проект на Runabout е първото взаимодействие между двете. Заедно те измислят и последователно развиват „ДНК на думите“. Основен акцент в „ДНК на думите“ е изсвирването на поезията. Баева приспособява музикални и подръчни инструменти в името на това да представи по по-различен начин двете поетични книги на Могилска.

Впечатляващоо е да присъстваш на подобно събитие. Макар да съм чел, препрочитал, дори наизуст запаметил стихове от „ДНК“ и „Иначе казано“ – в „ДНК на думите“ те достигнаха до мен по нов, непознат начин. Като че за първи път чух тези строфи…

Всеки път куплетите имаха ново значение…

Неслучайно „ДНК на думите“ има турне и в Германия. Даже там оцениха явлението.

За съжаление „ДНК на думите“ днес вече съществува само в спомените и архивите – няколко кратки видео фрагмента. Секундите в Vimeo/YouTube са достатъчни, за да се усети силата/красотата на думите.

Разбира се, всеки край е ново начало.

След „ДНК на думите“ Иванка, Албена и екипът на Reaktiv.bg създадоха вселената „Внезапни улици“.

Из предговора към „Диви разкази“ от Николай Хайтов:

„… Книгата е незаменима от киното по една проста, но важна причина: докато читателят поглъща дума по дума, ред по ред повествованието на една книга, неговото въображение мигновено превръща думите в образи, но това са образи „собствено производство“, изградени със собствени усилия от собствен „материал“ от складираните в съзнанието и подсъзнанието образни понятия, „картинки“ или картини, свързани с една или друга дума, с една или друга идея.

В този смисъл читателят е съавтор на четеното произведение, като го преобразува в образ, в низ от редуващи се в неговото въображение картини. Това става в процеса на четенето, което преорава целия душевен склад на читателя, упражнява го и заедно с това го обогатява“.

Така си е, книгите са много по-обогатяващи от филмите…
Нека спазваме: първо книгата, после филмът/сериалът по нея. Но често реализациите са разочароващи. Те са в пълен дисонанс с авторовата първоначална гледна точка. Да, режисьорите имат собствен прочит и ние гледаме именно него, но защо писателите биват отдалечавани в процеса на заснемане и монтаж?

Кой познава книгата по-добре от автора???? Със сигурност не режисьори, оператори, актьори… Авторът трябва да бъде на терен, да се допитват до него, да се стараят да вникнат в главата му, да търсят нови пътеки към героите, да разглеждат на 3D описано и останало неописано…

Естествено, има разлика между писател и сценарист. Никой писател няма да има волята да отреже част от книгата си. А времето в киното и телевизията е скъпо и ограничено. Но писател и сценарист е наложително да са рамо до рамо, да се допълват и да станат тандем. Тогава: „и вълкът сит, и агнето цяло“ – и писателят доволен, и продукцията доволна, и читатели, и зрители доволни.

Е, Могилска и Баева доказаха, че общата работа създава шедьовър.

Анотацията на „Внезапни улици“ е:

„Безработна сценаристка, изпаднала в творческа криза. Потънал в забвение световноизвестен сценограф, изоставил недовършено творението на живота си – постоянен град-декор край морето. Унгарски музикант, който идва в София само за една нощ и получава от непозната жена снимка с тайнствен надпис на гърба. Преподавател по степ, който колекционира чужди истории и предпочита да живее всички възможни времена, освен в настоящето. Фотографка, изчезнала преди 30 години при опит за бягство през граница.

Какви са плановете на случайността за тях? Как успяват да понесат последствията от капризите й?

Този роман е историята на недостроен, измислен град, събрал в себе си най-вълнуващите места от различни градове, и на хората, които се срещат и разминават по внезапните му улици“.

Препоръчвам я горещо!

Често казвам:

„Обичам България. Като природа, като усещане за мое, като … кът за любимите ми хора и мен. Никой от моето семейство не е емигрирал, не съм се замислял никога да го сторя и аз. Човек тежи на мястото си и трябва да се старае да променя това място към добро: във физически и духовен план.“

Но когато някой безспорно талантлив остава анонимен ми е тъжно… У нас Могилска няма шанс. Книгата й не е лека, не е клюкарска, не е жълта, а такива са в класациите.

Ако Могилска се беше родила някъде другаде, например в Америка, книгата й може би щеше да бъде екранизирана и филмът да е спечелил Оскар… „Внезапни улици“ е олицетворение на любовта – и споделената, и несподелената…

Няма да пиша повече за книгата – не е тя в основата на работата ми.

Искам да демонстрирам как Могилска и Баева позволиха на читателите да се разходят из внезапните улици… буквално.

От сайта azcheta.com с автор Александър Кръстев:

„Интерактивното пътуване по „Внезапни улици“ из цяла Европа

Официално всичко за „Внезапни улици“ на Иванка Могилска започна на 10 декември, когато романът зае своето място в книжарниците из цялата страна. Няма нужда обаче да казвам, че работата по една книга предшества с месеци, понякога години публикуването й. И докато в общия случай „работата по една книга“ се изразява предимно в традиционния издателски процес, излизането на „Внезапни улици“ е съпроводено с наистина мащабни съпътстващи проекти, за които нямам търпение да ви разкажа.

Първият елемент в „промоционалния пакет“ за романа бяха три едноминутни трейлъра, озвучени от гласа на актьора Валентин Ганев. „Материала за тийзърите снимахме през пролетта (на 2013 – б.р.). Направихме специално неколкодневно пътуване по основните места, на които се развива действието, за да заснемем каквото ни е необходимо“, разказва Иванка Могилска.

След това започва подготовката и за интерактивна карта на всички локации, които се споменават в книгата. В рамките на две седмици екипът се справя с всичко – от проучването на различните технически възможности за създаването на такава карта, пред бъговете, въвеждането на адресите, снимките, маршрутите, текстовете. Резултатът е Google-карта с над 30 напълно описани локации, 15 маршрута из цяла Европа – чудесен помощник, ако искате да навлезете възможно най-надълбоко в книгата, докато я четете.

Идеята и реализацията на цялата маркетингова стратегия за книгата е на криейтив студиото „Реактив”, като основна движеща сила на проекта е Албена Баева. Въпреки че пускането на откъси от романа и тийзърите се случва около седмица преди обявената дата за излизане на книгата, цялата кампания ще продължи доста след като „Внезапни улици” е на пазара. Предстои официалното представяне на романа на 12 февруари в София, където ще бъде излъчен и провокиран от него късометражен филм. По време на премиерата Runabout project ще представят и свой пърформанс, създаден изцяло на импровизационен принцип по текстове от романа на Иванка Могилска и изсвирен на пишеща машина и калимба.

„Имаме и покани да гостуваме с книгата във Велико Търново и Габрово. В момента обсъждаме възможност да направим представяния с новата версия на пърформанса във Варна, Бургас и още няколко града. Така че се надявам през пролетта да ни предстои турне с „Внезапни улици”, казва Могилска.

Тя споделя, че работата й по книгата  изисква много проучвания – среща се с известни родни сценографи и продуценти, както и с политически емигранти, които живеят от години във Франция. „Самото написване беше едно много дълго пътешествие с много внезапни срещи. И ми се иска на всички тях, на редакторката на „Жената днес” – Ани Клисарска, на Мария Донева и Албена Баева да кажа „Благодаря, благодаря, благодаря!”, допълва авторката на „Внезапни улици”.

Романът има и свой официален сайт, където можете да научите още подробности за проекта – vnezapniulici.eu.“

От сайта reaktiv.bg с автор самата Могилска:

„Да се рекламира книга не е лесно, но пък дава много свобода. Затова, доста преди на пазара да се появи романът ми „Внезапни улици”, с екипа на „Реактив” вече се
подготвяхме за неговата рекламна кампания.

Започнахме със заснемането на три рекламни видеа. Направихме списък с местата на действие в България и въоръжени с камера и търпеливи шофьори се отправихме на пътешествие. Албена вече беше чела последния вариант на ръкописа и знаеше точно какво й трябва, за да направи трите тийзъра. Тъй като видеата трябваше да са създадени с минимум средства, имахме важен проблем за решаване – как да предадем атмосферата на романа без видеото да стане смешно или фалшиво, без в него да участват актьори и без да се опитваме да разиграваме сцени от книгата.

Бяхме много щастливи, когато Валентин Ганев се съгласи да бъде нашия глас зад кадър.

„Внезапни улици” вече беше в издателството, когато се заехме с картичката. Тя трябваше да носи информация за това кога излиза романът, къде може да бъде купен. На нея трябваше да има и снимка на корицата. Искаше ни се да направим нещо по-интересно.

Самата история е свързана с много пътувания: действието се развива в периода 1956 – 2012 година в няколко града – София, Париж, Будапеща, Истанбул, Рим и Барселона. А също и в един измислен град-декор край морето, на нос Калиакра.

Затова и ни хрумна идеята за карта на тези места. И понеже реалността и измислицата в романа непрекъснато се преплитат, Албена се сети как можем да продължим тази линия – с помощта на Google Maps.

Интерактивната карта на “Внезапни улици” в Google Maps смесва по очарователен начин истински и измислени места. Дори можете да си направите маршрут и заедно с героите да се разходите из всяко едно от тях. В картата са обозначени основните места на действие, има снимки, за да видите как изглеждат и са качени откъси от книгата.

http://bit.ly/VnezapniUlici

Картата е подходяща, както за хора, които не са чели книгата, така и за такива, които вече са разплели цялата история. Ако искат, те дори могат да изпратят снимка, която да добавим към картата и да покажем как изглежда някое от местата на действие според тях.

Каква връзка има всичко това с картичката? На хартиената картичка има QR код, който може да сканирате и веднага да попаднете на интерактивната карта. Впрочем, вижте я сами:

Няколко дни преди излизането на романа се появи и плакатът за него.
После и сайт, на който могат да се прочетат откъси от книгата и отзиви за нея.
И разбира се, фейсбук страница.
Естествено, линк към страхотната карта е добавен и там.

Защо ви разказвам всичко това, освен за да се похваля с новия си роман?
Защото мисля, че намерихме интересен и ефективен начин да стигнем до повече хора
и да привлечем вниманието им към книгата. А това нямаше да е възможно без екипът
на „Реактив” да обедини познания и усилия и да работи здраво.“

На база и на виждането на автора Баева режисира и трейлърите, и филма. И допълнително двете създават карта, чрез която читателите могат да пътуват до всяка улица от романа.

Най-прекрасното е, че самите читатели също може да изпращат своята представа какво има по улиците.

С „Внезапни улици“ хората получават едновременно и литература, и филм, и спектакъл, и покана да бъдат творци.

Четири в едно.

„Внезапни улици“ разби стандартите. „Внезапни улици“ даде тласък на преобразяването на българските литературни премиери. С „Внезапни улици“ ние открихме улицата на европейския, световния облик!