Напълно очаквано е в следващата легислатура на Народното събрание да преобладават депутати, които къде по-срамежливо, къде по-явно, не са на мнение, че Путин е диктатор и че води кървава война, а не операцийка, срещу Украйна.

Но не е нито моментът, нито решението да обвиняваме избирателите за тази тъжна бъдеща картинка. Напротив! След години на постъпки, водещи до отвращение, от страна на партии, които се кълнат декларативно в европейското (Европейски съюз, Европейски парламент и т.н.), то стана за мнозина грешен и лицемерен път за страната ни.

Има и нещо друго, което все повече си мисля - може би трябва да приемем, че за болшинството европейското е единствено свързано с ползата (пътуване; следване; работа), а не с ценности като защитата на човешките права. И май понеже сме малцинство е време да се откажем да се борим за каузи и да отидем някъде другаде. В крайна сметка границите са отворени.

П.П.: Е, въпреки този мой плачевен анализ, в неделя ще гласувам. Така де, надеждата умирала последна, казват.