Радвам се, че в моя 24 МИР преференциално подкрепих на 9-ти юни Петър Кьосев. 

Когато се гласуваха миналата година промените в Наказателния кодекс, свързани с добавянето на сексуалната ориентация към признаците, определени за престъпления от омраза, бе невероятно адекватен, прецизен и аргументиран, давайки за пример Михаил Стоянов и убийството му в Борисовата градина през 2008 година.

Последователен и евала, за което.

Същевременно съм крайно разочарован от Тодева. Бях ѝ буквално фен, защото имаше смелостта да отърве моята родна София от тоталитарния тотем. Прочетох и обяснението ѝ във Фейсбук, но ми остана горчивина.

Деница Симеонова я отследвах вчера веднага щом разбрах, че се е въздържала първоначално. Да, емоционално подходих, но не може да се въздържи човек в такъв момент, толкова определящ изобщо ние каква държава ще бъдем - проевропейска или пропутинска. 

Освен това ми се струва крайно недопустимо, че толкова вяло се изказваха от ПП-ДБ с изключение на силното слово на Божанков.

Искам специално да изразя аз възхитата си от народния представител Тервел Георгиев. Този човек бе най-константен да е против този законопроект и си го каза: че идеята за него е взаимствана от путинизма и че всъщност няма такова нещо като „пропагандиране” на сексуалната ориентация.

Думите на Георгиев трябваше да са изречени от някой от „нашите”.

Вчера бях доста гневен на ПП-ДБ, набрах им бял още от комисията, където гласуваха въздържал се. Сега се мъча да проявя някакво разбиране, че се стремят да не позволят точно преди изборите да се почне с опорки как са „слуги на Брюксел и американския посланик”, „платени от Сорос”, „против децата”, ала докато гонят „дивото”, тоест несигурните избиратели, да не изпуснат „питомното”, сиреч нас…