Стихът би трябвало да бъде осезаем и беззвучен
като плод сферичен.

Ням като палец груб и пръст безимен,
безучастен пред семеен медальон.

Тих като изтъркан от ръкави камък на корниза на прозорец,
по който е обрасъл мъх.

Стихът би трябвало да бъде безсловесен
като понесено в небето ято.

Стихът би трябвало да бъде неподвижен
като изкачваща се към зенит луна,
незабелязано оставяйки освободени клон след клон
от затвора на кълбо дървесно, заплело се в нощта.

Превод от английски: Искра Пенчева