Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2012 17:40 - Сър Стефън Харълд Спендър-"КЛАСНА СТАЯ В НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ ОТ ПРЕДГРАДИЕТО"
Автор: mimogarcia Категория: Поезия   
Прочетен: 1136 Коментари: 1 Гласове:
4



Далеко, предалеко от ужасните вълни - лицата на деца.
Като безпочвените блудни водорасли - окъсана коса
обгражда с ореол нездравата им бледност.


Момиче издължено, с натежало-виснала глава.
Момчето, сякаш че за снимка изтукано, с очичките на плъх.
Наследник недоносен - представител за показ
на усуканите, с възли, кокалаци,
рециращ бащината ставна болест.
Урокът му - направо от чина.


В дъното на сумрачната стая -
един от незабележителните, нежен малчуган.
Очите му са потопени във мечти.
Бленуват катеричата игра, но в друга стая -
в хралупа и сред дървеса.


По стените, като че варосани с сметана,
са даренията за класа:


ликът на Шекспир,
безоблачен в зори, цивилизова двора;


храм, управляващ волята на градовете;
звъннала цъфтяща долина в Тирол;


карта, сякаш длан разтворена,
присъжда светската награда на света.


Въпреки това, за малките деца
прозорците, а не света, са кръгозора.


В него цялото им битие е нарисувано с мъгла:
тясна глуха, с купол от оловни небеса,
далеко, предалеко от реки, от морски носове -
звезди от думи.


Наистина е лицемерен Шекспир,
а картата - неподходящо като пример помагало.
С корабите и със слънцето, със любовта,
тя за кражба повече ги изкушава.


Нима така се възпитава техният живот,
измамно преминаващ
всред сковаващи бърлоги от мъгла
във безпределна нощ?


Върху купа от шлака тез чеда намъкват кожа,
под която се подават любопитни кости
и носят очила стоманени -
стъклата им, строшени, с дупки,
като парчетата отломени от шише върху скала.
Цялото им време и пространство, и бордеят от мъгла
блокират картата им в рамка географска
с колиби на бедняци, проснати надлъж като съдба...


Но, господарю и учителю,
инспекторе и посетителю!


Докато картата им географска стане им прозорец,
в прозорците докато замечтано зеят,
се отваря и капанът на мизерния в калта живот!


Разбийте!
О, разбийте, моля ви, на воля,
този гроб, докато те града ви не разбият!


Изведете своите деца
всред цъфнали поля
и покажете им зефира
сред пустинята от прахове,


за да ги въведете в царството на книгите,
до голо онемели
от появилите се нови светове,
докато се разтворят белите полета
и листата се покрият с нежното зелено,
писало със златния език на слънцето
историята и съдбата им със векове!


 Превод от английски: Искра Пенчева




Гласувай:
4
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. goran - Брей!!!
01.04.2012 18:38
Много дълго това стихотворение!!! - Цяла поема!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1028714
Постинги: 1227
Коментари: 1079
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930