Ако това е просто опит за съживяване на една така и несбъднала се, но тъй копняна активна политическа кариера, въпреки множеството служебни кабинети след турбуленцията, обхванала страната от 2021 г. и преди промените в Конституцията, ще е нещо незначително в пейзажа.

Но във времето, в което живеем, когато се чертае буквално границата между цивилизования свят и плячкосания от автократи, ми намирисва на друго, на нещо лошо!

И въпреки всичко - оставам оптимист. Явно, каквито и сили и мотивиращи фактори да витаят, всички осъзнават, че влизайки в еврозоната, бетонираме държавата си от светлата страна и няма как да бъдем издърпани в нечии недемократични ръце.