Днес си говорим за Уенди Уилямс - известната американска телевизионна водеща, която след години злоупотреба с кокаин и алкохол, грохна здравословно до степен да не може да се появи през целия последен сезон на едноименното ѝ шоу.

После бе поставена под настойничество от съд, защото не може да управлява и да се разпорежда с имуществото си, както и да се грижи за себе си.

Само че Уилямс твърди, че е поставена в затворнически условия. Залостена е в апартамент в старчески дом; ограничава ѝ се правото да излиза; за 94-годишния рожден ден на баща ѝ получава „великодушно” разрешение да го посети за два дни… 

Обявено е, че има деменция, но Уилямс в интервютата, чрез които моли за помощ, звучи адекватно, макар и да е превъзбудена.

Темата е много сериозна и отвъд фигурата на Уилямс. Дори напротив - ако човек като нея може да бъде жертва на злоупотреба от настойник, какво остава за обикновените хора?! 

Възможно ли е настойничеството (в България, например, е за малолетни до 14-годишна възраст и над лица, поставени под пълно запрещение) и попечителството (пак в БГ - непълнолетни до 18-годишна възраст и над лица, поставени под ограничено запрещение) да бъдат не просто не в полза, а във вреда на обгрижвания?!