Радвам се на спонтанната реакция на хората, излезли на протест и създаващи петиция срещу насилието на животни.
Радвам се и на онези, отишли да дарят кръв за ранените от трагедията в Кочани. 

Само се надявам тази енергия да не се появява само когато се случи нещо фрапантно… както беше след макетния нож, рязал Дебора в Стара Загора.

Защото борбата с насилието срещу хора и животни, както и нуждата от кръводарители, не е и не може да бъде „всяко чудо за три дни”.

П.П.: И за да не напише някой възмутено дали не философствам само - от години посредством платформата, на която съм съосновател, се противопоставяме на насилието във всичките му форми и възпитаваме в публиката ни, че не трябва да търпят да бъдат жертви. Дарявам често и кръв.