Прочетен: 792 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 15.02 11:15
Един от големите проблеми на България е, че хората, които заемат публични длъжности, не правят никакъв отчет или ако имат изискване за такъв, той е проформа. Това води до отдалечаване на представителите на гражданите от самите граждани, които би трябвало да се чувстват представлявани.
Сайтът на Парламента преди няколко години бе обновен. Но и тогава, и сега нямаме никаква информация какви са депутатите, отвъд име и дата на раждане. Дори някои от тях не посочват мястото им на раждане, може би срамувайки се, ако са родени на село. Не знаем какво и къде са учили, къде са практикували професията си, която са посочили.
И все пак за депутатите има снимка. Често за общинските съветници такава липсва. В сайтовете на общинските съвети липсва и информацията дори кога са родени. Единственото, което фигурира задължително, е дали са били част от предходен мандат, сякаш това е жизненоважната информация.
При съдиите - абсолютна тъма. Докато съдят в ,името на народа”, народът не ги познава. Няма информация, освен ако не са в ръководството на конкретния съд, даже кога са завършили юридическо образование. За снимки дори не отварям дума.
В медиите, когато съобщават за постановена присъда, често заради липса на изображение на конкретния магистрат, се слага кадър на произволна съдебна зала.
Това може и да изглежда незначително, но реално разрушава доверието на хората в институциите. Те не могат да се асоциират с тях, камо ли да им имат доверие. Чувстват ги чужди.
В една Америка, в една Великобритания, законодателите имат сайтове - и по време на кампанията, и официални, докато заемат дадената публична длъжност. Отчитат срещите с избиратели и неправителствени организации, внесените законопроекти, провежданите инициативи. У нас депутатите, освен публикации във Фейсбук, по друг начин нямат свързаност с обществото.
За общинските съветници се отнася същото.
За съдиите пък съвсем е скъсана връзката между тях и гражданите.
Ако при народните представители и общинските светници може да се обособи онлайн пространство, посредством което да достигат до хората, съдебната система е по-особена. Съдиите, и така би трябвало да е, се държат на дистанция, за да не могат да бъдат обвинявани в предубеденост. За съжаление, това кара хората да чувстват, че там се върши нещо нередно, а няма ли доверие в съда, няма доверие в нищо, което е катастрофално за всяко общество.
Тук на помощ се появяват именно съдебните заседатели.
„Съдебните заседатели могат да бъдат мост между гражданите и съдебната власт само ако за съдебни заседатели биват избирани отговорни хора, които участват активно – запознават се предварително с делата, изслушват внимателно страните по време на съдебния процес, задават уточняващи въпроси.”
Този мой цитат всъщност е разковничето какви съдебни заседатели са необходими, за да може те да вдъхнат доверие на обществото.
Често са ме питали защо смятам, че съдебните заседатели могат да бъдат панацеята за погубеното доверие между социум и институции. Съвсем простичко е - магистратите, нормално, също се затварят в своите балони. Това възпрепятства до тях да имат досег „обикновени" хора. Съдебните заседатели от своя страна са личности с разностранни професии и хобита, тоест всеки със свой индивидуален кръг, невъзможно да бъде достъпен от един професионален магистрат. Когато човек познава свестен човек - неподкупен, принципен, който е съдебен заседател, то неизбежно променя възприятието си за цялата съдебна система.
Добре осъзнавам, че за много магистрати и адвокати съдебните заседатели са досадно бреме, което е за предпочитане да го няма. Това, обаче, е поради причината, че често за заседатели, поради липсата на желаещи, се избират некачествени хора.
Мързеливи, неуважителни, неосъзнаващи значимостта на тази публична длъжност.
Качественият подбор е решението, предхождан от популяризиране на длъжността, а не елиминирането на института.
Първо общинските съветници от Столичен общински съвет. После, ако премина през тях, общото събрание на съдиите от Софийски градски съд.
Трябва да бъде закрит немедлено.
Миме, напълно грешиш.
Ти си необразован, невеж, изключително егоцентричен, с поведенчески и психически дефицити. И това изобщо не го казвам като обида, а като факт.
Отделно, на 27 все още си на издръжка на майка си и баща си, без всякакъв житейски опит и със съмнителна ценностна система.
Чакам да чуя егоцентричността ми къде и кога се проявява?! Също и твърдените психологически и психически дефицити… Хвърлени в пространството празни думи.
За издръжката - вярно е, но какво общо има?! Тази издръжка ми предоставя възможност да съм пълноценен в заниманията ми.
Представяте ли си, какъв тормоз е изживял и какви мъки е имал т.н. Мимо. Трудно можете да разберете, защо днес се е превърнал във вреслив(но елементарен ... "съдебен заседател").
Иначе свинският му външен вид му е играл добра работа, защото е нямал друго занимание, освен да учи и да посещава редовно лекции, за което и сам се хвали. Нужни са още малко мъки и отритване и в този му вид за да стане приятен душевен педераст.
Да не забравяме, че колкото пъти съм го "засичал" в СГС е винаги усмихнат и любезен, може да му се отрази добре да запише задочно и право, а защото е и млад, защо не и редовно с тези наклонности ще се впише добре в системата, да.
Мъка и тормоз не съм изживявал. Не съм бил жертва на подигравки в училище на база килограми и/или сексуална ориентация.
Отслабнал съм с ходене пеша. Разказвал съм за това: https://youtu(dot)be/Ib_OMFGbrqI?si=xgA9l0Flb_MzRCb3
Забавно е това „заради вида му е нямал какво друго да прави, освен да ходи на лекции”. Правил съм, драги. Бях телевизионен коментатор в предаването на Наталия Кобилкина „Без задръжки” (https://bezzadrujki(dot)wordpress/mimogarcia). После съосновах платформата „Да говорим заедно” (https://dagovorimzaedno(dot)com/mimogarcia). По моя концепция направихме предаванията „Всеки първи поселник” и „Къси послания”.
Усмихнат и любезен съм да, но не знам как сте ме „виждали” в СГС. Какво да правя там след като съм съдебен заседател в СРС…
Друг пък като си измисляте поне някак по-реалистично да е. :D
