Чест въпрос, който получавам, е дали бих влязъл в друг риалити формат след „Островът на 100-те гривни”.

Да, бих, защото е уникално изживяване! Същевременно трябва да призная, че ще е скучно предполагам за зрителите, тъй като те видяха 100% от мен и няма, така да кажа, какво ново да им предложа.

Яна Узунова, обаче, се надявам да има втори шанс! Макар да бяхме заедно в един лагер на Острова, осъзнавам, че изобщо не съм я опознал, какво остава за публиката.

Янчето, за съжаление, не се отпусна там и следователно нямаше как да извади на показ душата си и всички добродетели, които носи. За това нейно състояние вина носим всички, включително и аз, разбира се.
Говорейки с нея надълго и нашироко в България си дадох сметка, че понякога може и да си мисля, че подкрепям някого, но всъщност просто да го изслушвам донякъде проформа, докато си мисля „нищо ѝ/му няма”.

Извадих си извод, че да съм до някого, не означава автоматично тя/той да чувства истински подкрепа от моя страна и се надявам да мога да се реванширам на Яна на местна почва, а и за в бъдеще при контакт с околни да не допускам подобни груби грешки!

У нас, далеч от потискането, Янчето се развихри и създаде авторска песен, която е магична!
Благодаря от все сърце, че ме покани да се включа в клипа .

Островен живот” (Нереалити) е запечатала емоцията от това незабравимо и за двама ни лятно преживяване!

или на микрофона?

P. S. Момичето има прекрасен глас за рок-музика, кажи й да спре да се мъчи с джаз!