За Иван научих от книгата на Фондация „GLAS” „Хора с глас - 23 публични личности за ЛГБТИ+ правата в България”.  

Още тогава се възхитих, че е открит за сексуалната си ориентация, а е преподавател, и то във времена, в които именно се провокират и бушуват страхове, че видиш ли „сбърканяци бродят из училищата, за да убеждават деца да си променят сексуалната ориентация или да си сменят пола”.  

Ще цитирам Иван с кратки мои вметки:  

• „Аз дори не се чувствам като гей учител (…), а като професионалист.”  

Докато хомофобите ни обвиняват, че си изтъкваме различността, то всъщност е точно обратното - искаме да ни преценяват по качествата ни, а не заради това от кого сме привлечени.  

• „Ако училището е една професионална институция, държи на учителите и кадрите си, а родителите - на качеството, всичко друго няма значение. Дали съм решил да си боядисам косата в зелено или да отида с обеца на училище, не би трябвало да играе роля.”  

За съжаление, обаче, директорите най-често са назначени партийни калинки, които изпълняват каквото им се спусне. Натисне ли ги онзи, който им е дал властта, за да не загуби електорат, те веднага клякат.
Родителите, израснали без критично мислене, пък са подвластни на дезинформация, възпрепятствайки и децата им да изградят бариера за внушенията.  

• „На мен много ми се иска да се опитаме повече хората от общността да си решим проблемите. Винаги някой ни напада и нещо се случва (…). Иска ми се тази общност, която сме си, да се опитаме да си го разрешим.”  

Безспорно вярно! От нас си зависи да не сме определяни за втора ръка хора, категорично и неотстъпчиво борейки се за равни права.

Дали е гей или не е, щом не проповядва педеразлък на момченцата и лизблиз между момиченцата, все ми е тая.
Обаче. Ако почне да им разправя колко е хубаво и да не си крият предпочитанията, ще го шибам над брадата с кожения пробой.
Разбра ли?