Иванка Могилска ми е любимата българска писателка.

Днес тя, защото е рядко смела, съпоставена до повечето български творци, да бъде в публичната вихрушка, имайки позиция по щекотливи теми, пита, „каквито и да сте - учители, шофьори, народни представители, миячи, лекари, сервитьори (…). Представете си, че всичко в дома Ви е наред, живеете кротко, щастливо, имате правилно дете, уверени сте в това, докато един ден, докато Вие сте на работа, то тръгва към покрива на блока”, припомняйки преди това за случай на две тийнейджърки, самоубили се, защото са били във връзка и са се срамували и страхували жестоко от реакцията на близките.

Отдолу в коментарите под поста ѝ, друг виден български автор - Йордан Славейков, споделя за история от родната му Враца, когато двойка момчета слагат край на живота си, за да не стане ясно, че са гейове…

Стигмата върху „нетрадиционната” сексуална ориентация не я изкоренява, а влошава качеството на живот на онези, които сме родени нехетеросексуални. 
Да, някои от нас, които сме с късмета да имаме обичащи и приемащи семейства, сме истински себе си, другите се крият, понякога дори най-цветисто оплювят „различните”, за да крият собствената неудовлетвореност от носенето постоянно на маска.

Във всеки случай обществото нищо не печели!

*Целият текст на Могилска може да бъде прочетен на:

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/18609964

 

 

 

Няма как да си добър, мил, състрадателен и да приемаш за нормално самоубийство заради неприязънта си. Това е като да си вълк в овча кожа. Идва време когато претенциозното ти отношение опустошава и част от най-близките ти. Понякога простака дори това не забелязва, а спасителния изход за опустошените е агресия. Дано да не греша, но съм го наблюдавал много пъти, а изключение почти не съм срещал.