Евала на Тина Ивайлова, това е журналистика, а не държач/ка на микрофон или със слушалка в ухото.  

Трагична е съдбата на този мъж, затънал в дебрите на алкохолизма и развил Синдром на Плюшкин.  

Винаги трябва да си припомняме „Носете си новите дрехи, (…). Не казвайте утре ще бъдем красиви! Не казвайте утре ще бъдем щастливи!” на Стефан Цанев.  

Мнозина възрастни и самотни хора си кътат парите, имат по няколко имота, докато мизеруват. За какво? 
Накрая или умират и някой далечен роднина слага ръка върху всичко, или ги надушва имотната мафия, праща им някой да им се направи на приятел/ка , загрижен/а за съдбата им, и им взима всичко, а да, те изчезват заровени някъде.  

Живейте, бе, хора! Нямаме по няколко рунда в ръкава…  

Да почива в мир клетникът и дано други осъзнаят да не следват стъпките му.