Тези дни станахме свидетели на поредното ужким съчувствие в социалните мрежи, а именно: изразява се надежда Ивана от Дупница скоро да бъде открита, но същевременно се сеят обвинения към съученици, учители и дори собствените ѝ родители.

Истината е една едничка: в България като цяло нямаме знание за специфичните черти на личността, което води до общо неразбиране спрямо децата със специални образователни потребности (СОП), независимо определени за такива с официален документ или не.

Решението е в това да има запознаване  не със състояния във вид на терминология, а през емпатия и толерантност.


Видеото е специално заснето за платформата „Да говорим заедно”

Не, миме, не трябва. Едно време си имаше училища за тях. Ето виж, даже мерзавец51 е завършил.

Не, никога не трябва да се връща преди!!!

Всяко дете заслужава равен шанс и да не бъде карано да се чувства различно!!!

Миме, дали някога ще си напънеш главата да разбереш какво ти казвам?
Как мислиш, ако сложим куц в отбор спринтьори, дали ще се получи. Дали шансът му ще е еднакъв и какви усилия ще трябва да положи?
Ако те почнат да бягат с неговото темпо, дали ще са вече спринтьори?
Мислиш ли, че един даскал може да е квалифициран да се занимава със СОП и с още 20 други едновременно. Ами ако СОПовете са двама с две много различни поведенчески отклонения? Как я виждаш тая работа?

Да си спринтьор не е даване на равен старт в живота.
В случая примерът, който давате, абсолютно не е на място. Човек с физически недъг няма как да е спринтьор, но може да се занимава с много други спортове и знаете добре, има дори Параолимпийски игри.

Училището, обаче, е равен старт в живота - за приспособяване към среда, за конкретен набор от знания.

Един учител, ако има подготовка, може, разбира се, да работи и с деца със СОП, и с още 20 ученика едновременно. Нещата се получават А/ при състрадателност на преповадателя плюс Б/ съпричастност на целия клас.

Миме, пълни глупости говориш. Искам тебе да те видя със само два СОП-а и още 20 тийн-а как ще докараш чудна съпричастност и чудни резултати накрая.
Щото много ти знае устата, а познания и опит ниакакъв.

Аз няма как да докарам „чудна съпричастност и чудни резултати накрая“, защото не съм следвал педагогика или специалност с право да си преподавател и нямам този подход.

Поради тази причина има профилиране чрез висше образование.

А в училище влизал ли си, ама от другата страна? Щото гледам покриваш всякакви теми.

Влизал съм!

Преподавах по едно време физика на по-малки класове под ръководството на преподавателя ми.