В неделя, когато във Франция се провеждаше балотажа на президентските избори, в Туитър бе изключително интересно да се наблюдават дискусиите между французи. Част от тях водеха „вътрешнодържавен“ спор онлайн, други, обаче, искаха да обяснят на света мотивацията да гласуват за единия или другия кандидат.

През последните две години, откакто Ковид върлува, Макрон си позволи недопустимо отношение към онези, които не желаят да се ваксинират. Той премина безспорно границата между мотивацията и принудата, като дори заяви, че иска да стъжни живота на отказващите ваксина. Това не може да бъде забравено, нито да му се прости!

Много в социалната мрежа цитираха разочарованието си от Еманюел и незачитането от негова страна на свободния избор. И все пак, с половин уста, те признаваха, че са пуснали бюлетина за него само и само да не е Льо Пен. Слава Богу, че не тя ще е домакин в Елисейския дворец!

През 2012 г. Марин не се класира на втори тур, взимайки на първи „само“ 6 милиона и 421 хиляди гласа. През 2017 г. тя успява да стигне до втори тур като за нея гласуваха 10 милиона и 638 хиляди гласа. Сега Льо Пен, отново преборила се за балотаж, събра подкрепата на 13 милиона и 297 хиляди гласа.
В Туитър, след излизането на данните от екзитполовете, част от анализаторите вместо да въздъхнат облекчено, се възмутиха как можело 40% от французите да подкрепят „расистката Льо Пен“. Единственото, което може би ги успокоява е, че избирателната активност бе рекордно ниска.

Подкрепата към радикални партии в цял свят се увеличава и Франция не прави изключение. В условия на война, инфлация, кризи има окрупняване на подкрепата към лидер, споделящ крайни позиции.
Марин в последните години даже се опита да се дистанцира от баща си и да смекчи позициите на издигащата я политическа сила, което означава че крайността май не е успешна стратегия. Така или иначе Льо Пен е за трети път разгромена. Това е важно не само за Франция, но и за Европейския съюз и НАТО!

Победата на Макрон е и символна: в последно време много се натъртваше как консервативна вълна „залива“ Европа. Да, Орбан и Вучич победиха безапелационно. Само че, редно е да кажем, в страни без критични медии, особено Унгария, няма как избирателите да съумеят да си направят обективна оценка за случващото се и да гласуват запознато.
Освен това войната на Русия спрямо Украйна подпомогна много и двата триумфа. Привързаността на сърбите към Русия е пословична и решението на Вучич страната му да не се присъединява към налагащите санкции бе сериозен коз.
Орбан успя да завоюва толкова убедителна четвърта поредна победа и защото се представи като лидерът, който ще гарантира, че унгарците няма да бъдат намесвани във войната. Това, разбира се, бе чист популизъм, но категорично успешно внушен.

Но ето сега виждаме, че има и други примери – за либерална вълна. Макрон остава за още пет години зад кормилото на държавата, която май ще бъде новият лидер на ЕС, след като Меркел вече не е поста и новият канцлер на Германия е някак безличен.

В Словения също победи либерал. Роберт Голоб надви тотално консерватора Янез Янша.

Така че, колкото и да им се иска на някои, приказките за традиционни ценности и хомофобията да са печеливши послания в Европа, както са в Русия, това не само че не се случва в момента, но в бъдеще ще бъде все по-невъзможно. Заявяването на подкрепа към Путин също ще бъде все по-голяма разделителна линия, а симпатизиращите му избиратели ще се стопяват все повече и повече.

Днешните поколения ценят свободата, ценят правата на личността!