Случилото се на Оскарите възприемам по един единствен начин – достоен мъж защити съпругата си. Разбира се, веднага добавям, че насилието е неприемливо. Щеше да е похвално, ако Уил Смит бе излязъл на сцената, но вместо шамар /някои казват, че дори е повече от шамар, някаква специална техника, която има силата на юмрук/ , бе публично разкритикувал Крис Рок. Тогава щеше да покаже истинска сила – не само на съпруг, бранещ жена си, но и на човек, способен да сдържи нервите си. В случая той излиза от ситуацията с негативи, даже бива възприеман като хулиган, макар в действителност да е прав.
Мнозина твърдят, че свободата на словото включва и това да може да се шегуваш свободно, да не те вкарват в затвора за виц /както е ставало у нас през комунизма/, но бъркат. Едно е да се шегуваш политически, друго е да унизиш някого. Засягането на друго човешко същество не е свобода на словото, напротив – това е излизане от рамките на благоприличието.
Вижте, нямаше да стане скандал, ако Крис Рок се бе пошегувал с актьорските качества на Джейда Пинкет Смит. Да речем можеше да я оприличи на дърво. Да, надали щеше да е приятно за нея и семейството ѝ, но всеки има право на мнение.
В случая, обаче, Крис Рок се подиграва със здравословното състояние на актрисата. Той буквално я унижава, защото страда от алопеция – състояние при което косата опада. Тоест тя не се е подстригала, за да привлича внимание, а има такова заболяване.
Извинете, но ще попитам така, може ли да се подиграваме на хората, преминаващи през химиотерапия, че загубват косата си?! НЕ?! Ами тогава как може Крис Рок да се подиграва с жена, която не може да контролира да има или няма коса?! Това че знаем за рака, а не сме запознати с алопецията, не значи, че имаме право да се надсмиваме!
А и в Америка, в Холивуд, състоянието на Джейда е отдавна известно, така че Крис добре го знае. И въпреки това се гаври с нея!
Косата за една жена е много важна, това е белег за женственост. Да се подиграваш на жена, че няма коса е невероятно жестоко! Това тотално срива самочувствието ѝ!!! Освен това адмирации за Джейда, че отказва да крие състоянието си, маскирайки го зад луксозни перуки, които може финансово да си позволи. По този начин тя дава пример на други жени, които нямат пари да се крият с перуки, че не трябва да се срамуват!!!
Понеже все говорим какво трябва да прави или не един мъж, ами най-вече трябва да защити жена си, да се застъпи за нея и Уил Смит го стори. Никой няма право да го съди! Да, пак повтарям не биваше да го удря, но имаше пълното право да се възпротиви на гаврата с Джейда.
Човек съм, който притежава самоирония. Мога на драго сърце да се смея на грозния си нос, набръчканото чело, малкия пенис, но едновременно с това война ще водя, ако в мое присъствие, някой се подиграе с външни белези на мои близки. Защото ако човек сам подеме инициативата да се надсмее на външността си – имаме право да се посмеем добронамерено, но ако човек не прави подобни намеци, значи, че това му е болна тема и не бива да се докосваме до нея!!! Външността не бива да е инструмент за атаки към когото и да е било!!!
Когато Крис Рок се пошегува, Джейда замръзна, езикът на тялото ѝ бе пределно ясен – погледна нагоре възмутително, както човек прави, когато е бесен. Предполага се, че след това е казала нещо на съпруга си, което го е възпламенило. И наистина той трепереше от нерви, дори изпсува Рок да не споменава името на жена му.
Някои коментираха как преди да види реакцията на жена си, се е смеел, ами не точно – първо, той се смееше на предишните шеги, които бяха една след друга; второ, често човек се смее от любезност. Свикнали сме да се смеем, а не бива.
Наскоро бях сред голяма група хора и се произнесе хомофобски виц – даже не бих казал, че бе точно хомофобски, но тъп виц, въртящ се около гей тематика. Не само, че не се изсмях, но и съвсем умишлено директно иронично погледнах разказващия го, който добре схвана какво послание му давам. Мисълта ми е, че не трябва да се чувстваме длъжни да се смеем на расистки, хомофобски, малоумни вицове, за да не обидим нечие его, че разказва несмешни вицове. Такива хора трябва да бъдат поучавани индиректно, за да схванат, че обидата не е шега.
