Оскарите – събитие веднъж в годината, което оказва влияние за десетилетия напред. Може това изречение да е някак, хм, „изхвърлящо“, прекалено, но е вярно! Не един и двама български актьори с прискърбие са констатирали как нашенските копия на Оскара, макар и в театрален план – Икар, Аскеер, не „отварят врати“ като оригинала… А че рицарската статуетка води до кариерен възход е безспорно. Оскарите са основата за оставането в историята, тоест те имат силата да наклонят везните за много, много години напред.
Не е случайно, че даже на Олимпиада само първите трима, онези на почетната стълбичка, се възползват от определението за победител, докато на Оскарите, само да те номинират, вече си почти коронясан. Не разликата между спорт и изкуство е водещото, не. Просто Оскарите са си извоювали правото да задават посоката. Умишлено правя паралел между най-голямото спортно събитие и най-бляскавата церемония, тъй като и двата форума се опитват да определят вкуса. Актьорите и режисьорите са в пряка битка с атлетите и треньорите. И едната група, и другата искат да са най-инфлуенсъри, за да могат да имат топ договори за реклами. Само че спортистите още много дълго ще бъдат втора писта, тъй като артистите успешно са наложили Акамедията като незаобиколим фактор.
Оскарите стават все по-малко гледани, защото и телевизията е все по-малко гледана. Днес кратките формати са за предпочитане. YouTube – доскоро домът на дългите видеа, дори запълни нишата на търсенето на видео до 60 секунди. Ако е повече, показалецът веднага ще превърти към следващото…
Днес няма кой да издържи тричасова церемония, следователно намаляващият брой зрители на Оскарите е напълно очакван.
По-малкото зрители, обаче, не намаляват силата и значението на Оскарите. В никакъв случай! Влиянието им е огромно. Събитието може и да не бъде гледано от А до Я, но същевременно всеки ще иска да узнае кой печели в съответните категории, както и да разбере кои са тенденциите в облеклото, в грима, в прическите.
В Twitter, например, хаштаговете, свързани с тазгодишните Оскари, привличат огромна по мащаб публика. Непрестанно се ретуитват прогнози на критици. Непреброими са пък личните мнения кой заслужава статуетка, кой не.
На този фон идеите на Академията част от Оскарите да бъдат връчени предварително, а после в съкратен вариант да бъдат излъчени речите на победителите, водят до справедлив гняв. Бащата на Титаник и Аватар, Джеймс Камерън, написа открито писмо, в което осъди разделянето на категориите на важни и маловажни. Солидализирам се напълно с думите му. И как не?! Гримът, звукът не са ли важни, не са ли основни, та да бъдат връчени между другото?! Ами категорията за късометражния анимационен филм?! Толкова е трудно да направиш добра анимация, още по-мъчно е да кажеш много в малко време! Нашият Тео Ушев и неговата Сляпа Вайша не заслужаваха ли равно внимание? Заслужаваха! Как може да има подобно делене…
Колосът на киното, Стивън Спилбърг, изградил световете на Индиана Джоунс и Джурасик парк, също се възпротиви. Надявам се Академията да зачета мненията на тези властелини и да не се опитва да дискриминира едни категории за сметка на други. Това е изключително грозно!
Искам да успокоя екипът зад Оскарите. Имате много фенове, и то сред младата публика. Отворете TikTok, където са подрастващите, и ще видите как те се вълнуват от наградите. Вижте че правят видеа „Кой искате да спечели/Кой мислите, че ще спечели“. А какво да кажем/напишем за Андрю Гарфийлд?! Младите са луди по него и му стискат палци за Оскарите! Манията спрямо личността му и възгласите, че заслужава статуетка, мога да ги сравня единствено с Леонардо ди Каприо и настойчивите изисквания на феновете му да се сдобие с рицар преди години!
Оскарите са символ и всички трябва да се съобразяваме с тях, а не те с нас. Оскарите ги е имало вчера, има ги днес, ще ги има и утре. Нас няма да ни има, тях ще ги има. Не бива да бъдат напасвани спрямо някакви очаквания за време, това е обидно!
