Президентът Джо Байдън номинира Кетанджи Браун Джаксън за върховен съдия на САЩ. Ако Сенатът, който в момента е под контрола на демократите, гласува в нейна подкрепя тя ще бъде първата тъмнокожа жена, която ще служи в най-висшия съдебен орган на Америка.

Съпреживяваме постигането на равни права. Прекрасно е, че историята се пише пред очите ни! И преди някой да каже, че изборът ѝ е заради цвета на кожата, нека се запознае с биографията ѝ.

и кон да номинира, както казваше ББ, ще я изберат.

Работата на жените не беше ли да раждат и отглеждат децата от съпрузите си?
За един приятел питам.

НЕ, НЕ И НЕ! Работата на жените е да правят каквото пожелаят. Никоя жена не е длъжна да ражда, ако не иска това. Ако пък забременее, има право да направи аборт, ако прецени така.

Теб как те родиха, Мимо? Со кеф или со зор, питал македонският баща на булката дъщеря си.....
Извинявай, че ще ти го кажа така, ама много си глупав, Мимо. Ако искаш - трий, няма да се сърдя.
Невинаги всеки трябва да прави ама точно каквото му се иска. Разбираш ли?
Няма как да разбереш, защото нямаш деца. Ако решиш да заимаш, не знам каква булка ще ти върже на лакърдиите.
Може и да се промениш някога. Всичко, което сега дрънкаш, ще се върне като бумеранг срещу теб.
Може пък мъжете да започнат да раждат. Ако всички правят каквото им се иска :):):).
Нали така?

Знаеш ли, уважавам всяко мнение, до момента, в който моето собствено бива изопачено!
Никога не трия, но и не допускам да се спуска сянка над онова, което съм написал.

Да, жените раждат, но въпросът е, че трябва да раждат само когато искат. А не да се чувстват задължени да го правят - от остарели патриархални порядки, обществени клюко-очаквания и/или любопитни-нетактични роднини.

Впрочем аз много съм писал, че условията на майчинството у нас трябва да се подобрят, както и да се гарантира на родилките сигурност - в това число и за бъдещия им кариерен път.

Нито ще реша да заимам деца, още по-малко бих си търсил булка. Първо, още преди повече от десетилетие, тоест бил съм на 10-12-годишна възраст, осъзнах, че не желая да имам поколение. Никога не съм си играл, и като дете, с деца, не се умилявам от тях. Също така искам и правя неща, които ме правят щастлив. Да имам дете не присъства в плана ми. Второ, не се занимавам с момичета, жени, никога не съм го правил. И не желая да го правя. Девствен съм, нито търся секс, още по-малко връзка. Това също не ми влиза в плановете. И колкото и да те учудва, харесвали са ме момичета, тоест "връзвали са ми се на лакърдиите", само че от моя страна няма щение за какъвто и да е било контакт, по-различен от добри познати. Трето, изключително против брака като институция съм. Определям го като за наивни окови. Около мен е пълно с разведени, няма непрецакани.

Човек може да се промени единствено, когато усеща, че е сбъркал. Връщането на бумеранга се случва, о, да, най-вече, обаче, когато човек е неискрен. Аз не съм бил такъв, особено със себе си.

Ами виж, харесва ли ти, не ли, мъжете няма да зараждат, но синтетични утроби ще има, така че всеки ще си прави каквото иска. Иска дете, наема си синтентична утроба. Не иска дете, не си наема. Както с всяко друго нещо в този живот.
Ето аз, например, искам да ти отговоря на коментара, отговарям ти. Не искам, не ти отговарям.

Нали така? ;-)

Хубава вечер.

Мимо? Изначално ти е сгрешена концепцията.
Синтетична утроба :).
Аз също съм чел доста фантастика, научна й казваха. Тя може да си позволи да третира всякакви проблеми точно защото е ФАНТАСТИКА.
Пълно е с разведени, естествено. Че как тъй ще носи твоето поколение отговорност за още някого, като не можете със себе си да се оправите?
Искате всичко, сега и веднага, ако може снощи :). Добре. Някои даже успяват да получат всичко. Цената друг път ще я коментираме.
А после какво? :):):)
Да разбирам, че смяташ да живееш като гостенин на тая земя? След теб и потоп? :)
Мимо, на единици хора е писано да останат в спомените на другите с любов и преклонение.
За нас, останалите, се надяваме да си спомнят по този начин децата и внуците ни.
ТИ КЪДЕ СИ В ЦЯЛАТА КАРТИНКА?
И освен всичко друго пропагандираш и възхваляваш измислената свобода на жените?
Жените бяха свободни, докато съпрузите им можеха да ги издържат безпроблемно.
Поискаха еманципация (също като теб) и я получиха навряна отзад без целувка, станаха многомашиннички, доячки-отличнички и пак нямаха пари :), защото мъжките заплати намаляха пропорционално на женските.
Дали да раждат или не обикновено е право на проститутките, изнасилените, болните жени.
Останалите нямат възвеличаните от теб скрупули.
Миме? Който не храни свои деца, храни чужди. Един ден ще го разбереш на някое съдебно заседание ;):):).
Дали отговаряш на коментарите ми не е важно. Надявам се просто да ги четеш.

Виж, фантастиката за нас, обикновените хора, е реалност за богатите. Те всъщност финансират и водят мечтата до истинско материализиране.

По темата - за създаването на изкуствена утроба, отдавна се работи. Въпрос на време е, особено след намесата на Мъск, това да се случи. Без да се вълнувам от раждания и т.н., подкрепям това до толкова, че няма да има смърт на родилки при самото раждане. Има много такива случаи, водещи до хора, които не познават собствените си майки.

Ако се замислим, вид "изкуствена" утроба има и днес. Сурогатното майчинство какво е?! Наем на утроба. Дали тя ще бъде от кръв и плът, или ще е механична, няма разлика.

Хм, аз нито искам нещо сега и веднага, за всяка дейност, която съм желаел да развивам, съм полагал усилия. А иначе - да, по принцип съм съгласен, че днешното поколение, заблудено от социалните мрежи и този начин на живот, очаква на тепсия да получи всичко... още вчера.

Това, „след теб и потоп„, съм го чувал и друг път. Иронично съм отговарял, че по-скоро трябва да е „след мен и безводие“. Все пак водата става все по-дефицитен ресурс, следователно по-правилна е тази формулировка.
Ами, няма лошо и така да го приемам – след мен „и потоп“, макар че не се замислям за това, защото се разпростирам в границите на собственото си съществуване – личният ми житейски път и идеите, в които вярвам и искам да реализирам.

Много са ми полезни коментарите, независимо от кого. Твоите ми допадат, защото ме карат да разсъждавам по-дълбоко, да се вглеждам навътре в себе си. И да – В КАРТИНКАТА на моя живот съм централен образ, даже бих казал единствен с разните му там преминаващи допълнителни фигури – човеците, които срещам по пътя. Никога не съм се вълнувал от чуждото мнение за мен. Може би си живея в мой свят, в който съм си аз, а останалите хора са просто елементи на по-кратки или по-дълги застоявания на собствената ми спирка.

Чувствам се прекрасно сам. Мога с дни, ако не се налага, да не говоря с друг. Сам си ходя и на кино, и на театър, и на ресторант. Сам обичам и да си върша дейностите в университета, на работа, в проекти, в които участвам. Не че не мога да се сработвам, напротив получава ми се, защото проявявам толерантност към всеки в колектив. Но се чувствам ок и сам.

Може би, ако имам някакъв грях, това е, че прекратявам комуникация. Безброй пъти се е случвало в един момент да спра да вдигам телефон, да не отговарям на съобщения. Да искам да се сбогувам с някого, без да му кажа сбогом. Не знам, това да не се изправя лице в лице и да помахам за последно може и да е слабост от моя страна, но пък и не ми е основен мотив да постъпвам по този начин. Не ми е. Постъпвам така, защото просто аз нямам нищо като аргумент за пресичане на доброто познанство. Вече единствено изпитвам нужда да си тръгна.

Това го правя основно в личния ми живот. Все пак в професионален план не е така лесно, макар че и там го има. Бил съм в безброй проекти, колективи. В момента, в който някой цикъл приключи, се отзовавам на едно-две „просто да пием кафе“ /впрочем не консумирам тази напитка, на чай съм, но такъв е лафът/, след което бавно, бавно се отдръпвам със „сега съм зает“ и точка.

Редовно съм чувал „Мимо, все ние те търсим“. Хм, а дали искам да бъда намерен?! Понякога да си обуеш обувките и да тръгнеш, макар и на приятно място – да речем културно събитие, е много трудно, когато по-скоро предпочиташ да не си придружен…

Мисълта ми е, че не държа да съм в нечии спомени. По-скоро се опитвам да бъда с положителен знак в собствените ми. Може би съм егоист, знам ли, макар че това е последното, с което бих се описал, тъй като знам на колко много личности съм помагал и помагам – от роднини, през съседи до състуденти и колеги. Знам ли, по-скоро съм си самодостатъчен до степен да искам да поставям бариери дори когато отсреща ме чака човек, който много ми симпатизира.

Естествено, обожавам да говоря много, логореята не прощава, следователно говоря доста с хора, приятно ми е, на всякакви теми, но това е различно от оставането в чуждите спомени, нали?!

За имането на деца, респективно внуци:

1./ Имането на деца не гарантира, че те ще те обичат. Извинявай, но помагах на моя близка да води дело срещу дъщеря си, защото я малтретира. Отделно на съседките, които пазарувам, защото децата им не ги поглеждат, признателността на рожбите им в какво се състои?! Че ги чакат да пукнат, за да ги наследят ли?!

2./ Имането на деца не бива да бъде, за да има кой да те помни, да ти носи фамилията, да ти продължи гена, да те наследи. Мотивът би трябвало да е осъзната мисия за вдъхването на живот и създаването на нова вселена. Защото за мен всеки човек си е вселена. Когато аз, в случая, не чувствам това за мисия, не се наемам да я правя, тъй като бих отгледал едни тъжни деца, неполучили онази отдаденост, която заслужават. Иначе, обичам да се грижа за хора и семейството ми го знае добре. Но това са хора, които съм усетил. Въпрос на усещане. Битовото не ме плаши. Сменял съм пет години памперси на едната ми баба, бог да я прости, която бе с Алцхаймер. И нека тук подчертаем – че съм я извеждал по парковете, подстригвал съм я, водил съм я на море. А пък много роднини тогава си захвърлят близките в домове, където ги бият истерясали санитарки.

3./ Имането на деца не бива да бъде по задължение. Няколко пъти, в предни коментари, си изказвал мнение, че „проповядвам и възхвалявам измислената свобода на жените“. Ами да, защото много жени и днес не са свободни. Биват притискани, например, с очаквания да имат деца. Защо, ако не го искат, не го чувстват?! Плюс че свободата не е измислица, това е най-важното, за да се чувства човек истински щастлив. Категорично няма да се съглася и с „Жените бяха свободни, докато съпрузите им можеха да ги издържат безпроблемно“. Зависимостта от мъж е най-страшната позиция, в която една дама може да се постави.

В заключение, животът е въртележка. Дали ще има признателност към нас или пък след гибелта ще ни очаква потопяване в дебрите на забравата, няма значение. Важно е да стигнем крайната точка на личния път с достойнство.

да оставяш потомство. Защото то ще те псува до края си. Грешките на природата трябва да се изчистват.