Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2022 13:17 - Писък 5: Сидни Прескът се завръща + мисли за дългите филмови поредици
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 407 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

През 2017 г., малко преди излизането на „Заразно зло: Последната глава“, в списание Paste се появи статия на Кенет Лоу (https://bit.ly/34DZhjb), в която той, не без основание, се питаше възможно ли е героинята на Мила Йовович, Алис, да ни надживее, след като властва, към онзи момент, 15 години, през които се появяват шест филма.
Общо взето Лоу бе направил обзор на всеки един филм от поредицата – и да, трябва да признаем, че всяка следваща част е клонинг на предишната и на по-предишната. Имаме Мила /Алис/, която сритва поредните зомби задници на фона на разрушена планета и пъклени планове на Ъмбрела корпорейшън за тотално заробване и на последните съхранили акъла си.
Такова разглеждане на поредица като Заразно зло, която държи рекорда за най-добре продала се филмова поредица, базирана на компютърни игри, е крайно едностранчиво. Макар Мила и съпругът ѝ, режисьорът на четири от шестте филма и сценарист на всички филми, Пол Уилям Скот Андерсън, да могат да бъдат критикувани, че в даден момент са оставили всичко на самотек, тоест давали са онова, което феновете очакват, а не което кино магията, която би трябвало да се развива, изисква, не може с лека ръка да заявим, че почитатели на поредици като Заразно зло – нямат високи изисквания и се задоволяват с всичко.

Аз също съм фен на Заразно зло, но не защото ми се гледа поредния кьотек между Мила и зомбитата, а тъй като има особено атмосфера, смесица между носталгия и ритуал. В такъв тип филми/поредици не търсиш и не изискваш да те изненадат с кино похвати, а искаш да получиш поредната доза на онова усещане, когато за пръв път си се сблъскал с поредицата. Моята история със Заразно зло започна една нощ, преди 14-15 години, бях на автобусна екскурзия – всички пътници спяха дълбоко, но шофьорът все пак реши да пусне филм – за всеки случай, ако някой случайно се събуди, да отбива време. Е, аз по принцип не задремвам, и загледах филма. Впечатлих се особено. Да, бил съм дете. В онези години ефектите наистина бяха нещо невиждано – днес с обикновена програма може да постигнеш доста от това, което тогава ни е шокирало. Така или иначе, Заразно зло остави отпечатък в мен – най-вече заради силната, водеща женска фигура. Преди време (https://bit.ly/3LbwxyZ) режисьорът Пол сподели, че е създал Алис за филмовата поредица, макар този герой да го няма във видео игрите, защото е искал да има основна и иконична жена-герой. Днес, макар че не следя фантасмагориите на Марвел, има и жени супер герои, но в онези времена жената обикновено бе съпътстващ персонаж на мачото, алфата, особено в екшън. Изднъж се появява мацка, която раздава ритниците и тя определя хода на събитията. В този материал няма да засягам феминизма, но е важно в киното, тетъра, литературата, да има подобни, променящи възприятията, образи.

Както Заразно зло уж приключи, а съвсем наскоро продължи под нова форма, за което правих видео (https://mimo.bg/archives/13168), така и още дълго ще имаме да се сблъскваме с Писък. Започнах с толкова дълго обяснение, тъй като ми се иска да контрирам погрешното схващане, че фенове на поредици като Злото и Писък са група, неправеща разлика между качествено и некачествено. Груба грешка е да се щамповат фен маси, защото на вкус и цвят приятели няма, а и всеки открива за себе си причината да бъде не само почитател, а и последовател на дадена поредица, понякога издигайки я дори в култ.

Писък е филмова поредица, която те кара да се заливаш от смях. Вчера вечерта, когато гледах петата вноска, в киното непрекъснато публиката се смееше, така бе и при предходните четири. Нелепостта на филма е онова, което е скритият му коз – екипът ни поднася на тепсия нелепици, откровено изтъквайки това. Само като си помисли човек – някакъв с най-жалката маска на света преследва жители на град и ги коли! Да, така написано/изречено, си казваш „На кого ще му допадне да го гледа“, ама явно на много, тъй като за кратко време Писък 5 навъртя над 100 милиона долара и е обявено вече, че ще има продължение.

Това е най-важното: тези поредици изкарват тлъсти пачки, което води до има още и още разклонения – сериали, рестартирания и какво ли още не. Тези факти са доказателство, че има интерес, а интерес има защото тези поредици държат ключа към сърцата на феновете. Как? Не със сюжетната линия, нито пък със сценария, а с героите, които заобичваш!

ВНИМАНИЕ – СЛЕДВАТ СПОЙЛЪРИ

Триото в Писък – Сидни Прескът, Гейл и Дюи, просто се настани в сърцата на нас, зрителите, и искаме да видим какво ново ще им предстои. Ако щете вярвайте, вчера ме заболя адски, когато бившият шериф Дюи бе убит, което означава, че това е последната му поява. Едната третина от триото, което е във всеки филм на Писък, е вън от играта. Макар че то и Били Лумис е мъртъв, но се завърна, под формата на халюцинации, така че знае ли човек какво ще следва за Дюи. Това е хубавото на филмите, че смъртта не е постоянна, не е финален акт, а може да е просто временно явление.

Дейвид Аркет, който 25 години е в обувките на Дюи, даде много хубаво интервю пред Variety (https://bit.ly/3AXIEe8). В него си личи емоцията му от раздялата с ролята на Дюи, дори не се старае да прикрива болката си. Толкова чувствено разказва за изминалия четвърт век, че няма как да не се просълзиш. Впрочем очаквано, поне за мен, бе някой от тримата да бъде убит, защото продуцентите на поредицата Писък се опитват да я нагодят към новото поколение. Все пак, с цялото ми уважение и симпатия, Нийв Кембъл /Сидни/ и Къртни Кокс /Гейл/ вече не са онези омагьосващи красавици. Да, признавам, красиво остаряват, и то достойно, но публиката обича младата и буйна кръв, свежата плът – именно онова, което изстреля първият Писък бе красотата на Нийв, Къртни, както и на тогава изключително актуалната Дрю Баримор, която се превъплати в Кейси.

Отделно, всеки филм неминуемо следва времето, в което е правен. Включването на Дилън Минет, популярен от 13 причини защо, е очаквано. Дилън е златната кукичка, която да привлече тийновете към Писък, както наремето Дрю стори. Привличането на красавеца Мейсън Гудинг, който е актуален през С обич, Виктор, също е предвидимо. Джена Ортега, бивша звезда на Дисни от „Аз съм по средата“, пък повлича огромен процент пораснали малчугани към кино салоните. Има и тъмнокожа актриса – Джазмин Савой Браун. Задължително трябва да отбележим, че героинята на Джазмин между клането, се забива с друго момиче. Ето това имам предвид за представителността – така се възпитава в толерантност.

Писък 5 прави и нещо друго. Макар да оставя остарелите герои в сянка и да е дадено съществено предимство на младите, не се губи връзката с миналото като Хедър Матаразо от Писък 3 се появява, макар и за кратко отново в ролята на Марта Мийкс. Това е намигване към верните фенове. Връщането от Писък 4 на шериф Джуди Хикс, изиграна от Марли Шелтън, също е приятна изненада при толкова много нови лица.

Трудно е да работиш по стара поредица – хем трябва да си гостоприемен към новооткриващата я публика, хем не бива да разочароваш дългогодишните почитатели. А че хората се вълнуват може ясно да наблюдаваме от форумите. В Reddit (https://bit.ly/3or16XG) имаше няколомесечни питанки с какво ще бъде свързано появяването на Марта. Със сигурност секундите с нея не са достатъчни, но феновете са все пак уважени. Впрочем появята на Хедър отново като Марта разбуни духовете по време на снимките на филма. Тогава една от младите актриси във филма, Мелиса Барера, сподели инстаграм стори, в което без да усети попадна и кадър на Хедър. Това доведе до същински онлайн бум, че Мийкс пак ще е на екран (https://bit.ly/32YvalU).

Секундната поява на снимката на Кърби Рийд, която се оказва, че е оцеляла в Писък 4, е друг незабравим жест.

По-горе го споменах бегло, но сега ще се концентрирам в завръщането на Били Лумис, в ролята отново е Скийт Улрих. Е, нЕма такъв кеф. Един от най-легендарните психопати този път под формата на баща, който при все че е мъртъв, е обсебил дъщеря си, Сам, изиграна от Барера.

И сега да поговорим за онова, за което леко загатнах, а именно краят на един от триото Писък. Всъщност погубването на Дюи бе отдавна прогнозирано (https://bit.ly/3onLDI0), както и очаквано от нас феновете. Ако бяха убили Сидни Прескът, това ще да доведе до бойкот на поредицата. Все пак Сидни е Сидни „Винаги оцеляващата“ Прескът. Освен това, Нийв Кембъл с остаряването си, не загубва онази характерна изразителност, която сама говори „Ще ти сритам шибания задник, копеле“. Макар поредицата все повече да поставя старите герои в сянката, което е нормално, Сидни все още трябва да служи като мост между миналото и бъдещето на поредицата, а пък Гейл може също да бъде развита като ни се даде възможност в шестата част да вникнем още по-дълбоко в скръбта ѝ по Дюи. Интересен факт, че както Гейл и Дюи се разделиха преди той да бъде убит, така и актьорите, които ги играят – Дейвид и Кортни, се разведоха. Понякога дистанцията между филм и реалност не е толкова голяма, а?!

Не бива да има презрение към филмови поредици, нито пък настървяване спрямо феновете им. Всеки има право на собствени емоции.

Който и филм да изберете да гледате, пожелавам да Ви докосне!




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1922333
Постинги: 1800
Коментари: 2937
Гласове: 1011
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031